четвъртък, 21 март 2013 г.

Американските независими автори прокарват пътя към по-големи отстъпки





            Издателите започват да подхождат все по-гъвкаво по отношение на ценовите отстъпки за електронните книги, след като литературните агенти във Великобритания напоследък започнаха редовно да получават отстъпки от 30%-35% от нетните приходи от някои издателства от САЩ.
            Кардок Кинг – литературен агент в “A. P. Watt” – каза, че наскоро е започнал да получава оферти за 30%-35% от някои средно големи независими издателства в САЩ и допълни, че очаква отстъпките във Великобритания да започнат да се увеличават до същите стойности. Според него, до една година, общоприетите 25% отстъпка ще бъдат надхвърлени.
            Патрик Уолш от “Conville & Walsh” също потвърди, че тяхната агенция наскоро е получила оферта за 30% отстъпка върху цената на ново заглавие. “Има растящ натиск върху ценовите отстъпки. Продажбите на е-книги просто растат много бързо”, каза Уолш.
            По отношение на по-високите отстъпки от страна на американските издателства Пиърс Блоуфелд от “Sheil Land” е доволен, че някои издатели са гъвкави спрямо промените на пазара. Той е на мнение, че Великобритания ще последва тази тенденция. “След като знаем какво се случва, мисля, че промените ще настъпят доста бързо”, каза Блоуфелд.
            Други агенти, които отказаха да бъдат упоменавани, съобщиха, че британски издателства също са започнали да предлагат по-гъвкави отстъпки, особено за изчерпани книги, като един от тези издатели, които предлагали повече от традиционните 25%, бил сред първата петица в страната. От една голяма литературна агенция наскоро са получили оферта от водещо американско издателство с увеличение на отстъпките за издаване на ново заглавие в електронен формат до 47,5% след приспадане на аванса.
            Пречка за въвеждането на универсална отстъпка обаче се явява фактът, че е-книгите са обект на 20% ДДС във Великобритания, докато в САЩ – не. Генералният секретар на британското “Общество на авторите” Никола Соломон каза, че търсенето на права върху е-книги се увеличава и би могло да има област, в която моделите за отстъпки да се различават.
            Същевременно, Генералният директор на “HarperCollins” Виктория Барнсли твърди, че авторите поучават за своите електронни книги достатъчно. За “Радио 4” на БиБиСи, тя каза: “Ще спорим за това, че ние инвестираме много в авторите, но то е достатъчно. Не смятаме, че трябва да плащаме повече.”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Преведено със съкращения от
http://www.thebookseller.com/news/us-indies-lead-way-digital-royalty-shift.html

понеделник, 11 март 2013 г.

Променящият се пейзаж в книгоиздаването

Боб Майер

~~~~~~~~~~~~~




            Наскоро водих дискусия относно издаването на книги и исках да споделя някои от интересните ключови, въпроси, които бяха засегнати.

            Първото нещо, което трябва да разберете: четете всеки блог, всяка статия, всяко интервю, като взимате предвид гледната точка на автора. Има много хора, които защитават интересите си с цента на всичко. Например има много хора, работещи в издателства, в книжарници, в печатници и т.н., чиито работни места са пряко застрашени. Независимо от реалността, те ще се борят със зъби и нокти да запазят своята работа, даже ако това е във вреда на авторите.

            Следващото важно нещо е да не оставяте своите емоции да взимат вашите решения. Всички имаме много топло чувство спрямо книгите, книжарниците и т.н. Това е добре, но го оставете настрана. Фокусирайте се върху реалността: това е бизнес. Числата водят, не емоциите. Ако искате да успеете в новия свят на издаването, трябва да се съобразявате с реалността.

            Моят опит: двадесет години в традиционното книгоиздаване с над четиридесет мои заглавия, всяко от тях влязло в класациите с бестселъри. През цялото това време съм се издържал от това, като автор. В началото на тази година имах два ръкописа, които можех да продам на агента си за публикуване.  Въпреки това отделих време, за да размисля над някои неща: фокусирах се не върху това, къде е издателският бизнес днес, а къде ще бъде след две години, защото той е изграден върху едногодишни графици, а продаването на правата, преговорите по договора и всичко останало, нерядко отнема още една година.

            Наблюдавах закриването на книжарници и разрастването на пазара на електронните книги. Никой не знае какви са действителните проценти. Има твърде много променливи, но смятам, че по отношение на художествената литература, продажбите на е-книги вече надхвърлят продажбите на печатни издания. Единственото, което бута нагоре хартиените продажби са веригите като “WalMart” и “Costco”, а единствените автори, които печелят реално от тях са онези, които са в петте най-добри процента. За останалите, нещата са доста зле.

            След като открих собствената си компания през 2010 г. чрез която да издам самостоятелно старите си заглавия, само за януари 2011 г. продадох над 347 електронни книги. След това взех решение и започнах да издавам всичките си книги съвсем сам. Само за миналия юли продадох над 80 000 е-книги., което е над 2 000 книги на ден, което донесе над 100 000 долара.

            Миналата седмица разговарях с автор, който е сред най-добре продаваните в класацията на “Ню Йорк Таймс” и тя беше много заинтригувана от това как работи пазарът на е-книги. Числата показват недвусмислено, че един добре продаван по традиционния път автор може да спечели много повече, ако издава книгите си сам, отколкото е в състояние да му плати който и да било издател. В настоящия момент един издател трябва да продаде от четири до шест пъти повече хартиени книги в сравнение с електронните, за да може да плати същата сума на автора. И когато статистиката показва, че продажбите на е-книги са далеч повече от 50% от всички продадени книги, всеки може да си направи сметката сам.

             Това е ключът: много, много малко хора действително разбират тънкостите в пътя на книгата от писателя до електронния четец.

            Така че ето няколко наблюдения:

            1. Цената. Това е ключовото предимство пред традиционния начин на издаване. Продавам всички мои книги на цена между 2,99 и 4,99 долара. Две от тях продавам за 0,99 долара. Независимо как се чувствате от при мисълта за цена от 0,99 долара, е гарантирано, че ще има огромен брой хора, които ще я купят, защото практически не струва нищо. Само че гледам на тези мои книги като на примамки: тези две книги влязоха в топ десет на продажбите в “US Kindle”, “UK Kindle” и “Nook”, като се задържаха месеци. Но те са хубави книги, добре оформени и всеки, който ги купи дори заради ниската цена е много вероятно да се върне да купи и от останалите.
            2. Корицата. Книгата ви трябва да се набива на очи, когато бъде видяна като малко изображение в сайта за продажби. За целта подходът в дизайна на корицата трябва да е различен спрямо стандартните книги.
            3. Рекламата. Изграждане на име чрез различни общности.
            4. Нови самоиздаващи се писатели. Ще бъде също толкова трудно, колкото и при традиционното издаване. Най-голямата грешка, която виждам да правят новите писатели е, че те хвърлят първата си книга за продажба в някой от сайтовете, а след това хукват из нета да я рекламират. Не. Напишете първата си книга. Започнете да пишете втората и я завършете. Напишете трета. Когато имате поне три добри книги, можете да започнете да ги рекламирате. Колко души обаче са готови да хвърлят необходимите за целта усилия? Тази работа е маратон, а не спринт. Ако искате незабавни печалби, играйте тото. Ако сега успявам, това е защото имам двадесет и три години труд и цяла серия книги.
            5. Бъдете умни по отношение на бизнеса. Бъдете в час с новостите, защото всичко се променя с огромна скорост.
            6. Гледайте с толеранс от три до пет години напред. Наистина не знам къде ще се намира книгоиздаването след шест месеца – а и никой не би могъл да го каже, но трябва непрекъснато да предвиждате, да преценявате и да разработвате своите планове.
            7. Не слагайте всички яйца в една кошница. Целя се към преводи на чужди езици, работейки с “Amazon”, “PubIt” (“Barnes and Noble”) и към организирането на директни продажби.
            8. Действайте, а не противодействайте. Непрестанно се учете, за да ставате все по-добри писатели.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writeitforward.wordpress.com/2011/08/28/the-changing-landscape-of-publishing-for-writers/

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Спадът в продажбите на електронни четци




През 2011 г., почитателите на електронните книги закупиха 23,2 милиона електронни четци. Днес това количество изглежда, че е било пикът на пазара на е-четци. В края на 2012 г., продажбите спаднаха с 36% спрямо 2011 г. и са били купени 14,9 милиона. Последните данни от  iSuppli показват, че пазарът на е-четци, който отбеляза забележителен ръст през последните няколко години, днес се намира в “притеснително рязък спад”. В дейтвителност, според компанията провела проучването, “бързият растеж на пазара на е-четците последван от незабавен колапс е невиждан досега, даже и когато се отчете относително краткия живот на тези продукти. Компанията предвижда, че за 2013 г. спадът ще бъде с още 27% и продажбите ще достигнат 10,9 милиона. Очаква се до 2016 г. продажбите на електронни четци да достигнат едва 7,1 милиона, губейки почти две трети спрямо пика от 2011 г.

Независимо че това са само прогнози, посоката е ясна: електронните четци скоропостижно ще загинат. Все пак това е напълно очаквано като се има предвид съществуването на таблети, които могат да вършат повече неща от е-четците, предвидени единствено за четене на електронни книги. Въпреки това трябва да се уточни, че в каря на миналата година Амазон отчете денят с най-големи продажби на “Киндъл” в историята си, но дори и там са включени както е-четците, така и многофункционалните таблети. Както iSuppli отбелязва, в момента от Амазон се опитват да пренасочат своите потребители от четеца “Киндъл” към медийния таблет “Kindle Fire”.

От iSuppli изтъкват също така, че Амазон е по-малко уязвима от другите производители на е-четци, защото могат да покрият загубите си чрез продажбите на електронин книги и други продукти, продавани чрез техния онлайн-магазин. В действителност, от известно време именно това е стратегията на компанията: намаляване на цените на устройствата, за да се увеличат продажбите, а разликата да се покрива от виртуалните продажби на други продукти.

През септември миналата година изпълнителният директор на Амазон Джеф Безос  заяви, че неговата компания не иска да продава най-добрите таблети в своя ценови клас, а се стреми да продава най-добрите таблети по принцип. В момента има ценова война между Амазон, Гугъл и Епъл, чиято първа жертва изглежда са електронните четци. iSuppli сравнява е-четците, които са предвидени единствено за четее на електронни книги с другите еднофункционални устройства като дигиталните фотоапарати, GPS устройства и MP3 плеъри, които се сблъскват със сходни проблеми. Единствената разлика е, че устройствата от тези примери са съществували много по-дълго, преди да бъдат заменяни от устройства, които могат да вършат повече от едно неща.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://thenextweb.com/mobile/2012/12/10/after-rapid-growth-ebook-readers-set-for-collapse-with-shipments-plummeting-36-in-2012/?et_mid=594220&rid=234745503

петък, 1 февруари 2013 г.

Десетте най-чести грешки на самоиздаващите се писатели



От Гай Кавасаки

За двадесет и пет години съм написал дванадесет книги. По време на това пътешествие създадох списък с десетте най-често срещани грешки, които допускат писателите, които издават сами книгите си, включително и аз. Ето ги, за да имате поне възможността да направите нови грешки, ако не успеете да ги избегнете всичките.

1. Да пишете с погрешен мотив. Най-често срещаната погрешна причина за написването на една книга е желанието да се забогатее. Статистиката показва, че ви очаква разочарование. В действителност, би трябвало да пишете по някаква по-ценна причина, например, ако имате какво да кажете, ако имате кауза, която искате да разпространите или поне искате да опитате интелектуалното предизвикателство да напишете книга.

2. Да не наемете професионален редактор. Когато завърших окончателния вариант на “APE” мислех, че в него няма грешки. Редакторът откри 1400. Точно така: хиляда и четиристотин. Писането и редактирането са две различни умения точно така, както най-добрият търговец може да не е най-добрият търговски директор или най-добрият играч – най-добрият треньор.

3. Да създадете сами корицата си. Корицата е един от най-важните маркетингови елементи на книгата ви, така че наемането на професионален графичен дизайнер си струва парите. В “Амазон” например, на една страница се показват от петнадесет до двадесет корици с размер на пощенска марка, а вие трябва да накарате хората да изберат точно на вашата.

4. Да не изградите предварително своята маркетингова платформа. Самоиздаването не е последователен процес, в който първо пишете книгата си, след което започвате да мислите за маркетинга. Трябва да започнете да изграждате маркетинговата си платформа още със започването на писането, защото процесът отнема около година. Когато сте готов с книгата си и я издадете, вече трябва да имате хиляди последователи в социалните медии.

5. Използването на текстообработваща програма, различна от “Майкрософт Уърд”. Всепризнато е, че Уърдът е най-добрият и е добре да го използвате пълноценно. Има и по-евтини и елегантни текстообработващи програми, но нито една от тях няма възможностите за форматиране на Уърда, нито възможността за универсалнао отваряне на файловете от редактори, дизайнери, търговци, с които ще работите по-нататък.

6. Неадекватно тестване на вашата електронна книга. Не си мислете, че когато електронната ви книга изглежда добре на една операционна система или платформа, тя ще изглежда също така добре и на другите. Дори не можете да си представите че вашата книга, която изглежда добре на таблет “Kindle”, може да не изглежда по същия начин на “Kindle app”. Единственият начин действително да го разберете, е да тествате книгата си на всяка една платформа.

7. Да продавате книгата си единствено в електронен вариант. Електронните книги печелят най-вече в художествената литература, но ако пишете в друг жанр, все още трябва да я издадете и на хартия. Хартиената версия на “Enchantment” – бизнес книга – превъзхожда в продажбите електронния й вариант с три към едно.

8. Да зависите единствено от социалните медии и мълвата. Google+, Twitter, Facebook, Pinterest и LinkedIn са мощни и евтини маркетингови инструменти, но добрият стар Пи-Ар все още е необходим. Никога не съм се съмнявал, че изразходването на десет – петнадесет хиляди долара за рекламна кампания, е добра инвестиция.

9. Да не се вслушвате в хората. Хората са прекрасно нещо – винаги има такива, които знаят повече от вас и имат желание да ви помогнат само заради удоволствието да окажат помощ на друго човешко същество. Търся хората за мнение на три пъти: преди да започна да пиша, когато завърша първия си ръкопис и когато завърша окончателната редакция. Хората са ми посочвали хиляди грешки и са ми подавали стотици подобрения за “APE”.

10. Да имате само един план. Съществуват поне три плана за издаването на книгата ви. План “А” е намирането на традиционен издател. План “Б” е да издадете книгата си сами. План “В” е да използвате план “Б” с оглед да намерите традиционен издател и да се върнете към план “А”. Няма правилно и погрешно, съществува единствено това, което ви върши работа и това, което не ви върши работа, така че бъдете гъвкави.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://amandaonwriting.tumblr.com/post/42019844975

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Парадокс сред авторите



За първи път тази година в изследването на Digital Census зададохме специфични въпроси на авторите. Да, на авторите, все пак са важни, нали? От това изследване изникнаха някои изводи, които са интересни. Самото изследване раздели издадените по традиционен път автори от самостоятелно издаващите се, което има все по-малко и по-малко смисъл, но все пак ни дява някои полезни съпоставки.

Автори, издадени по традиционен път

Помолихме традиционно издадените автори* да определят по скала от 1 до 10 доколко са доволни от успеваемостта на техните издатели, (1 – много недоволни, 10 – много доволни). Средната им оценка беше 6,2, което предполага, че издателите им работят достатъчно добре, но трудно би могло да се приеме за блестящо. Когато започнахме да разпитваме по-подробно, тези автори ни дадоха някои интересни възгледи върху ценовите и маркетинговите стратегии на издателите на електронните им книги:

- не разбирам тяхната обосновка;
- продават електронните книги със завишени цени и не правят почти нищо за тяхното рекламиране;
- те занижиха цената на първата ми книга до 2,99 $, което изстреля продажбите й, но останалите книги са на цена от 9,99 $, която не е атрактивна;
- не съм убеден, че изобщо имат някаква стратегия;
- те реагираха много бавно на пазарните промени и едва сега обмислят намаления на цените на е-книгите, което се отрази на продажбите ми;
- завишаването на цените означава, че те не могат да бъдат конкурентни;
- крайно тесногръдият подход наложен от ръководството на компанията-майка не позволява никаква гъвкавост или здрав разум, в резултат на което продажбите на е-книгите ми са 2 % от общите продажби;
- маркетингът не струва.

Тези мнения обхващат най-малко 80 % от отговорите на авторите. Сигурен съм, че това няма да се хареса на издателите, но оттук възникват някои важни въпроси:

- Разясняват ли издателите своите маркетингови и ценови стратегии на авторите?
- Могат ли издателите да въведат гъвкава ценова стратегия за многобройните си книги?
- Работят ли издателите в достатъчно тясно сътрудничество с авторите, които познават пазара и конкурентите си?

Може би най-важното за издателите е, че 48 % от авторите издадени по традиционен път отговориха, че обмислят да започнат издават електронните си книги сами, а само 37 % заявиха, че не са склонни на такава стъпка (виж графиката).



Самоиздаващите се автори

Авторите, които издават книгите си сами изглеждат доста доволни от опита си. Попитани доколко са доволни от това, което са постигнали, средната им оценка бе 7,0. Това е по-добре, сравнено с оценката от 6,2, дадена от традиционно издаваните автори. Изглежда, че онези, които издават сами, се радват на относително висока степен на удовлетвореност, която е обяснима, като се има предвид, че държат под контрол и управляват собствения си успех. Въпреки това, изненадващо открихме, че 43,3 % от самоиздаващите се автори биха искали да сключат договор за издаването на книгите им, 44,3 % се колебаят и само 12 % са против.

Попитани какви предимства откриват в традиционното издаване, те дадоха множество отговори от утвърждаване, дистрибуция и права за чужбина, до по-голяма финансова безопасност (което може да накара някои от авторите, издавани по традиционен път, да повдигнат вежди).

Все пак мнозинството се изтъкна предимно маркетинга и рекламата като двете основни области в които биха искали да получат подкрепата на традиционен издател – абсолютно същата област, в която авторите негодуват от своите издатели.

Какво ни говори това

Очевидният извод е, че се намираме в забележително време, в което много автори преценяват плюсовете и минусите на самостоятелното и на традиционното издаване. Много самоиздаващи се автори, включително тези, които са имали значителен финансов успех, продължават да търсят престижа на традиционното издаване и имат желание да видят книгите си на полиците в книжарниците. Много от най-успешните самостоятелно издадени автори незабавно изтъкват големия обем работа и усилия, необходими, за да рекламират книгите си. В същото време те признават уменията, ресурсите и съответните възможности на традиционните издатели, които биха могли да им бъдат от полза и когато им се отдаде възможност, повечето (което не означава всички) са сключили сделка с такива издатели. Въпреки това изразът “които биха могли да им бъдат от полза” по-горе се оказва ключов, доколкото много от издадените по традиционен път автори са доста неудовлетворени от сключените сделки, лоша комуникация, слаби приходи и липсата на контрол.

Този парадокс показва, че се намираме в критичен момент за издателите, които трябва да променят равновесието в начина си на договаряне с авторите. Явно, ще има много различни възгледи по отношение на това как точно трябва да бъде извършена тази промяна, но има няколко очевидни области, които нашето изследване изведе на първите места. Издателите трябва да се насочат към огромния ентусиазъм, който съществува сред издаваните от тях автори. Макар не всеки автор би искал да се превърне в специалист по маркетинг, повечето биха били доволни да се впуснат много повече в тази област, ако бъдат окуражени (и им бъдат предоставени необходимите ресурси) да го направят.

Там където издателят не може да осигури необходимата маркетингова подкрепа, те трябва да го признаят честно и да дадат повече свобода за различни решения, които авторите биха могли да намерят, за да постигнат успех. Договорите между авторите и издателите вероятно ще трябва да еволюират към по-голяма степен на партньорство с по-равномерно разпределени права и отговорности и за двете страни.

----------------------------

* В проучването са взели участие 220 автора, издадени по традиционен път и 125 автора, които са издали творбите си самостоятелно.

~~~~~~~~~~~~~~~~~