Показват се публикациите с етикет Издателски бизнес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Издателски бизнес. Показване на всички публикации
четвъртък, 3 октомври 2013 г.
Индустрията на самостоятелното книгоиздаване може да достигне 52 милиарда долара
Индустрията на самостоятелното книгоиздаване може да достигне 52 милиарда долара Според последния доклад на компанията за медийни технологии “New Publisher House”, индустрията на самостоятелното издаване създаде нов издателски пазар, който може да достигне петдесет и два милиарда долара.
Според данните, това е два пъти повече отколкото годишния оборот при традиционното книгоиздаване в САЩ. Докладът за състоянието на независимата индустрия за идната година обобщава данни, събрани от ръководители в издателски компании, Амазон, Гугъл и текущи бизнес данни. Документът разкрива също така, че броят на начинаещите автори, които са завършили цялостно един ръкопис е сто пъти повече от публикуваните в момента автори. Освен това, самостоятелно публикуваните заглавия са осем пъти повече от традиционно издадените нови заглавия.
“Традиционните представи за издателския пазар скриха от погледа ни ефекта от реалното положение сред независимо публикуващите автори”, заяви Джеймс О’Туул, основател на “New Publisher House”.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.newpublisherhouse.com/resources
петък, 20 септември 2013 г.
Писането на книга е лесно; след него идва маркетингът
Прекарали
сте няколко години в писне на своята книга. През това време сте игнорирали
близките си, стояли сте с изключен телефон и се жертвали почивките си. В
резултат на всичко това, сте спечелили пет паунда и за капак сте започнали да
развивате тендовагинит.
Добрата
новина е, че вашият литературен агент е продал книгата ви на видно издателство.
Лошите
новини? Тежката работа тепърва ви предстои.
Според
Стив Пиерсанти от издателство „Брет-Кьолер“, в наши дни голямата част от
маркетинга на книгата се върши от автора, а не от издателя. Повечето млади
автори го знаят на теория, но рекламирането на една книга може да бъде
изтощително, ако не съсипващо, а в тези конкурентни времена, да напиете книга и
да не я рекламирате гарантира издателския провал.
„Издателите
все още изпълняват важни задачи по изготвянето на една книга, за да успее и да
я пуснат по дистрибуторските канали – пише Пиерсанти – но оттам нататък, докъде
ще стигне книгата в напредването си по тези канали, зависи от предимно автора.“
Публикуването на някой постинг в блог от време на време няма да свърши работа.
Двама автори, издадени от издателство „Норд шор“ – Едит Максуел и Джоан Харт, са
извършили много добра работа при рекламирането на книгите си. И двете са на
едно мнение, че мълвата продава книгите им. Целият книжен маркетинг се свежда
до това: как да предизвикаме шум и след това да го поддържаме.
Едно
нещо е сигурно: ключът е общността на автора или неговата мрежа. Колкото е
по-голяма общността, толкова по-добре.
„Днес
повечето книги се продават единствено на авторите и издателите“, пише още
Пиерсанти. Средностатистическия читател има малко време и голям избор от четива.
Най-често той се ориентира за това, кое си струва да се прочете, чрез
различните общности, в които се е включил. Казано на маркетингов език, тези
групи представляват целевите групи на авторите.
Авторите
с достатъчно енергия и ентусиазъм, за да подемат собствена кампания, с която да
достигнат своите ключови общности, виждат резултати например в изкачването си в
класациите на „Амазон“, предизвиквайки повече коментари. Тяхното усилие
подкрепя усилията, ако изобщо има такова, на издателствата. Без тази работа,
твърди Едит Максуел, не би имало каквито и да било продажби.
Авторът
и журналист от Глочестър, Великобритания Джоан Харт е деен участник в множество
организации, които се занимават с разнородни дейности от опазване на околната
среда до изкуства и писане. „Глочестър е жив град – казва тя – посещавам много
събития и познавам много хора. Всичко е свързано, мълвата върви от човек на
човек, така че колкото повече хора познавате, толкова по-добра е вашата
реклама.“
Опитът
на автора допринася за увеличаването на неговата реклама. Харт е правила
подробни проучвания на различни екологични проблеми, които впоследствие са
намерили място в нейната книга. Това също е довело до възможности, които, макар
и косвено са допринесли за нейната успешна реклама.
Автори
и артисти от всякаква величина могат да се учат от тези като Харт, които са
постигнали успех на маркетинговото поприще. Според нея, най-доброто нещо, което
може да направи един автор, е да бъде част от дадена общност.
Максуел,
от Амърсбъри, която пише също и под псевдонима Тейс Бейкър, също изтъква този
тип връзки. „Смятам, че рекламирането, както на моята личност, така и на
книгата ми, са свързани. За мен това означава да бъда част от общности във
„Фейсбук“ и „Туитър“, а не само да пробутвам книгата си. Става въпрос за
взаимодействие с другите хора.“ Според нея, веднъж издадени, писателите, които
са по-скоро интровертни по характер, трябва да променят поне частично тази си
склонност.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.wickedlocal.com/amesbury/news/x1655329930/Writing-a-book-is-the-easy-part-then-comes-the-marketing#ixzz2dfjihbN9
петък, 13 септември 2013 г.
От “Пенгуинкубатор” до “Библио-мат” – историята на автоматите за продажба на книги
Първият автомат за продажба на книги
Бил
е създаден във Великобритания
през 1822 г. от Ричард Карлайл, който е бил книжар, стремящ се между останалите
заглавия, да продава и революционни антиконформистки книги. За да не бъде
свързан с продажбата им, е създал автомат, чрез който да ги предлага. Вероятно
процесът изобщо не е бил автоматизиран; твърди се, че в този автомат стоял
негов работник, който събирал парите и пускал в процеп поръчаните от хората
издания. Въпреки това,
в Лондон се появява първият
оригинален проект.
През
1937 г., на връщане от посещение при Агата Кристи, основателката на издателство
“Penguin Books” Алена Лейн, чака дълго време влака си на гара “Екстър” и разглежда
будката за книги в търсене на четиво. Тогава й хрумва, че има хора, които
пътуват и след затварянето на будката, а те също биха могли да искат да си
купят някоя книга за убиване на времето по време на пътуването. Така се ражда “Пенгуинкубатор”
– автомат, за продажба на книги, първият от които е бил монтиран на гара “Чаринг
крос” в Лондон.
Светът и неговите идеи
Постепенно,
идеята за автоматична продажба на книги набира популярност по света. Днес, на
много места в Япония се продават книги в джобен формат именно по този начин. В
Калифорния, библиотека “Фулъртън” е инсталирала машина, която позволява на
хората да четат безплатно бестселъри, стига да имат библиотечна карта. Миналата
година, в Торонто е представен “Библио-мат” – първата в света машина за
продажба на книги втора употреба на цена от два канадски долара. Особеното при
него е, че книгите не се подбират, а се подават на случаен принцип.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.libreriamo.it/a/5027/dal-penguincubator-al-biblio-mat-la-storia-dei-distributori-automatici-di-libri.aspx
сряда, 11 септември 2013 г.
Публикуването онлайн преобръща книжния пазар
Както
всички знаем, да накарате издател да прочете ръкописа ви, беше сложна работа.
След като интернет започна да променя издателския бизнес, церберите на
издателства и литературни агенции отвориха вратите широко за нови таланти.
Най-печелившите от това са регионалните писатели, срамежливите начинаещи, които са притеснени от процеса по представянето на ръкопис пред голямо издателство или литературна агенция. “HarperCollins” е поредната издателска къща, която обяви, че веднъж седмично приема свободно дигитални представяния. В първият понеделник издателството получи 175 ръкописа, на следващия понеделник получи 200. “Двама писатели вече получиха покани да изпратят пълния си ръкопис, защото техните кандидатури са обещаващи”, каза директорът Шона Мартин.
До този момент кандидатурите са от Австралия, Нова Зеландия, Шотландия, Камерун, САЩ, Великобритания, Канада, Ямайка, Индия, Барбадос и Куба. “Зашеметяващо и радостно е да знаем, че толкова много хора пишат”, допълни Шона.
Други издателства имат свои версии на “Поща в сряда” на “HarperCollins”. “Pan Macmillan” има своя месечен “Понеделник за ръкописи”. През февруари, “Penguin” обяви своя “Месечен прием”, ограничавайки дигиталните представяния до първата седмица от всеки месец. “Random House” приемат представяния по пощата, но започнаха да приемат и електронни представяния. “Hachette” приема представяния на ръкописи всекидневно по имейл.
Авторът Флор Макдоналд не знаела нищо за книгоиздателския бизнес. Живеела във ферма в Западна Австралия, на сто километра от най-близкото градче, когато изпратила ръкописа си на издателството “Allen & Unwin”. Той бил отхвърлен, но получила окуражителна бележка от Луиз Туртел от издателството. Три месеца по-късно младата писателка изпратила нов ръкопис. В момента Флор Макдоналд пише петия си роман, като комбинираните продажби в електронен вариант и на хартия възлизат на над 30 000 само в Нова Зеландия и Австралия. Друга подобна успешна история е тази на книгата “Клео” от Хелън Браун.
Шона Мартин от “HarperCollins” е категорична: “Електронното книгоиздаване промени нещата. Чрез него можем да тестваме новите автори, като ги издаваме направо в електронен вариант и ако се приемат добре – да рискуваме и да ги издадем на хартия.”
~~~~~~~~~~~~~~~
Най-печелившите от това са регионалните писатели, срамежливите начинаещи, които са притеснени от процеса по представянето на ръкопис пред голямо издателство или литературна агенция. “HarperCollins” е поредната издателска къща, която обяви, че веднъж седмично приема свободно дигитални представяния. В първият понеделник издателството получи 175 ръкописа, на следващия понеделник получи 200. “Двама писатели вече получиха покани да изпратят пълния си ръкопис, защото техните кандидатури са обещаващи”, каза директорът Шона Мартин.
До този момент кандидатурите са от Австралия, Нова Зеландия, Шотландия, Камерун, САЩ, Великобритания, Канада, Ямайка, Индия, Барбадос и Куба. “Зашеметяващо и радостно е да знаем, че толкова много хора пишат”, допълни Шона.
Други издателства имат свои версии на “Поща в сряда” на “HarperCollins”. “Pan Macmillan” има своя месечен “Понеделник за ръкописи”. През февруари, “Penguin” обяви своя “Месечен прием”, ограничавайки дигиталните представяния до първата седмица от всеки месец. “Random House” приемат представяния по пощата, но започнаха да приемат и електронни представяния. “Hachette” приема представяния на ръкописи всекидневно по имейл.
Авторът Флор Макдоналд не знаела нищо за книгоиздателския бизнес. Живеела във ферма в Западна Австралия, на сто километра от най-близкото градче, когато изпратила ръкописа си на издателството “Allen & Unwin”. Той бил отхвърлен, но получила окуражителна бележка от Луиз Туртел от издателството. Три месеца по-късно младата писателка изпратила нов ръкопис. В момента Флор Макдоналд пише петия си роман, като комбинираните продажби в електронен вариант и на хартия възлизат на над 30 000 само в Нова Зеландия и Австралия. Друга подобна успешна история е тази на книгата “Клео” от Хелън Браун.
Шона Мартин от “HarperCollins” е категорична: “Електронното книгоиздаване промени нещата. Чрез него можем да тестваме новите автори, като ги издаваме направо в електронен вариант и ако се приемат добре – да рискуваме и да ги издадем на хартия.”
~~~~~~~~~~~~~~~
събота, 7 септември 2013 г.
Как авторите, които издават сами, могат да подобрят нашата индустрия?
От Моли Грийн:
Попитах група от известни специалисти, да размислят над това как инди-авторите (инди: от “independent” англ. – независими) могат да подобрят самоиздаващата се индустрия. Въпросът, който им поставих беше: “Какво могат да направят авторите, които издават сами, за да подобрят процеса или репутацията на индустрията, така че да е от полза за всички? По-специално, какви умения или действия трябва да придобием освен умението за писане, което ще подобри този бизнес за всички?” Получих някои много интересни отговори. Прочетете ги:
Кимбърли Гарабс от Your Writer Platform:
С промяната и адаптирането на самоиздаващата се индустрия към новите технологии, възможности и интереси, авторите от ХХІ в. трябва да вървят по същия път. Добрите стари времена вече не съществуват, ако изобщо някога са съществували. Ето защо авторите имат уникалната възможност да превърнат себе си от самотни артисти – мъченици в самоуверени, творчески предприемачи, чрез няколко прости стъпки.
1. Поемете отговорност. Успехът или провалът на писателската ви кариера вече е единствено във вашите ръце. Никоя агенция или издателство не е инвестирало повече във вашата работа колкото самите вие, така че вземете поемете контрола. Инвестирайте в себе си и своя бизнес, и отделете време да научите какво е необходимо, за да се издигнете. Ограниченията отпаднаха и кариерата ви на автор вече не е лотария. Хванете възможностите.
2. Настройка на мисленето. На някои автори, кривата на изучаването на новите умения ще им се стори сложна. Уеб-сайтове, социални мрежи, маркетингови стратегии и изграждане на авторски платформи (привличане на почитатели), всичко това изисква известни умения и време за да се направи, и то – с цената на и без това ограниченото време за писане.
Но най-важното нещо, което трябва да се запомни е, че тези “инструменти” ви позволяват да контактувате със своите читатели. Ако се използват добре, те могат да увеличат вашия обхват и да отворят нови възможности да общувате с читателите си. Не гледайте на тях като на досадна работа! Читателите ви ще го усетят. Тези инструменти могат да улеснят общуването, но не това прави общуването интересно, увлекателно и вдъхновяващо. Това зависи само от вас. Така че променете нагласата си, прегърнете тези възможности, а след това създайте и задръжте връзката си с вашите почитатели.
3. Фокусирайте се върху достъпа до вас и
взаимовръзката с читателите, а не върху продажбите. Става въпрос за вашата писателска кариера, а не за някаква система за
бързо забогатяване. Подгответе се да я развивате дълго. Наблегнете върху
изграждането на значими връзки с вашите читатели, а не върху непосредствени
продажби. Вярно е, че всички трябва да ядем, но всеки бизнес изисква първо
солидна основа и стабилна рамка, преди да започне да се разраства. Количеството
от ваши последователи, абонати и фенове далеч не е толкова важно, отколкото
качеството, така че работете за това, да изградите връзка с читателите си, със
съмишлениците си, с други хора от вашата област. След това постепенно
продажбите ще си дойдат сами.
Джоел Фрийлендър от The Book Designer:
Тоби Нийл, автор:
Подобряване на индустрията е малко силно казано: повечето от нас просто се опитват да преминат през бързеите на промените и да си осигурят хляба. Въпреки това, за да оцелее книжната индустрия и тези от нас, които я подхранват, основните принципи според мен са следните:
1. Първокласно качество. Всичко, което вършим, трябва да е равно или по-добро на това, което правят в традиционното книгоиздаване.
2. Допълнителна стойност. Търсете начини да направите нещата по-добре и да изненадате читателя повече, отколкото очаква.
3. Подкрепа. Ние, независимите автори, можем да просперираме като се събираме в групи и се подкрепяме един-другиго.
4. Иновативност. Трябва да бъдем на предни позиции по отношение на новостите, непрекъснато да се стараем да уловим въображението на читателите по нови начини.
Шанън О’Нейл от Duolit:
Най-важното нещо, което един автор може да направи, е да изгради маркенигов план. Всеки добър бизнес има план за това, как да организира продажбите си. На кои хора продавате? Къде можете да ги откриете? Какво е уникалното в продукта ви? Какви са плюсовете му в сравнение с другите продукти? Защо си заслужава да се купи?
Авторите трябва да се запознаят с основните принципи на маркетинга и да започнат да изготвят стратегия. В началото тя няма да е отлична, но с времето ще можете да я подобрите и като резултат – да стигнете до продажби.
Няма никакъв смисъл в това да вложите толкова много усилия и време за написването на книгата си, след това – да я публикувате и да нямате план за това, как да достигнете читателите. Все едно строите кораб, шиете платна, плетте въжета, а нямате карта за дестинацията на пътуването си.
Не е чак толкова трудно да се направи! Не се психирайте, като си мислите, че това е невъзможна задача. Всеки може да го направи, а като автор, вие сте най-добрият рекламен агент на своята си книга, защото никой не е толкова запален по нея, колкото вас. Превърнете страстта си в реклама и ще успеете.
Като независими автори, ние трябва да прехвърлим играта в полето на маркетинга, ако искаме хората да видят стойността на това, което вършим. Това ще подобри репутацията ни и ще доведе до по-голям личен успех.
И моето скромно мнение:
Вярвам, че ако подходим към писането и продажбата на книгите като професионалисти и още от самото начало погледнем на самостоятелния начин на издаване като на бизнес, ние ще вървим към по-добър успех през целия път и ще спомогнем за издигането на репутацията на цялата индустрия.
Какво е вашето мнение? Какво мислите, че можем да направим или какво вие правите, за да се подобри нашата индустрия – самостоятелното, независимо издаване?
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.molly-greene.com/how-self-published-authors-can-improve-our-industry/?goback=.gde_1848415_member_270369096#!
понеделник, 8 юли 2013 г.
Ако не мога да намеря издател, просто ще издам книгата си сам
„Ако не мога да намеря издател,
просто ще издам книгата си сам.“ Това го чух три пъти тази
седмица и не мога да го разбера. „ПРОСТО ще издам книгата си сам“, сякаш това е
някаква палиативна възможност. Все едно казвате: „Ако не мога да пиша романи,
ще пиша разкази“. Едното не би трябвало да има нищо общо с другото. Имате много
възможности за издаване, но да предпочетете едната пред останалите само защото
не успявате, е пораженческа позиция. Гонете след това успех... макар че вие
определяте какво е „успех“.
Ако искате да бъдете издаден
по традиционния начин от издателство, тогава не спирайте, докато не успеете. „Да,
но това може да ми отнеме години, никога да не се случи и никога да не видя
книгата си напечатана.“ Тогава значи целта ви е не да бъдете издаден по
традиционния начин, а да видите книгата си напечатана. Ако наистина искате да
бъдете издаден по традиционния начин, тогава натискайте. Има вероятност обаче
отхвърлянията от издателствата или агентите да означават, че трябва да работите
още над ръкописа си. Пренапишете романа си дори ако трябва петдесет пъти. Правете
го сякаш това ви е работата – да направите книгата си перфектна. При положени
необходими усилия, може да успеете да се видите одобрен, а книгата ви –
издадена.
Ако решите обаче да
публикувате книгата си сам, тогава го направете със замах, а не като последен,
краен вариант. Прегърнете това решение, влюбете се в него. Ако решите, че
самоиздаването ви подхожда, на вас, на вашия стил, книга, свят, живот, читатели,
то това означава, че това сте вие. Давате най-доброто от себе си, след което
надявате шапката на издател, дистрибутор и предприемач. Бъдете горди. Бъдете
уверени. Бъдете позитивни и прогресивни в своето писане и самоиздаване.
Писател, който прави нерешителни крачки не е писателят, когото читателят би
искал да чете. Запомнете, че ако читателят хареса написаното, тогава той
започва да харесва и писателя и ако не сте достатъчно динамични, та да му
отвърнете с увереност и замах, има много други, които ще го направят.
Писането е сложна работа.
Издаването е още по-сложна. Овладейте ги.
~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.fundsforwriters.com/
четвъртък, 11 април 2013 г.
Първи озвучени електронни книги във Великобритания
Издателите печелят от
популярността на електронните книги, издавайки версии на известни литературни
произведения, допълнени с музикален съпровод или най-различни звуци, като шум
от стъпки, шумолене на листа и т.н., които са вмъкнати във файла на книгата. Използвайки
технология, която следи скоростта с която човек чете на своя на своя таблет,
електронната книга автоматично пуска мелодия, която съвпада с действието или
издава съответните шумове, които съответстват на действието. Първите т. нар.
“подобрени книги” бяха пуснати на пазара във Великобритания в петък, 26 август
2011. Сред тях са някои от “Приключенията на Шерлок Холмс” от сър Артър Конан
Дойл, произведения от Оскар Уайлд и Ръдиард Киплинг, както “Джейн Еър” от
Шарлот Бронте и “Ромео и Жулиета” от Шекспир.
Новата технология е
разработена във Великобритания от фирмата “Буктрак”, чийто съосновател е Питър
Тил, член на борда на директорите на “Фейсбук” и човекът зад “PayPal”. от “Буктракс” твърдят, че новата технология вмъква
в книгите звук с филмово качество. Според техния сайт, това е “изцяло поглъщащо
преживяване, което вмъква читателя в света на автора и поглъща реалния свят”.
Озвучените книги могат да бъдат използвани на таблети като iPad на “Епъл”, но засега все не се предвижда да могат да
бъдат четени на четци като “Киндъл”.
Ако читателят желе да
прекъсне четенето или да си почине, просто тупва с пръст върху екрана и
музиката спира на мястото, до където той е стигнал. От “Буктракс” твърдят, че
тяхната технология може да подобри четенето като увеличава концентрацията на
читателя. Изследване, извършено за компанията от Лиъл Лейбовиц – професор по
комуникации в Ню Йоркския университет – установило, че тази технология има
“значителни предимства” пред традиционния начин на четене, като яснота,
концентрация и усвояване на информацията.
Въпреки това някои
автори не са твърде сигурни.
Дейвид Никълс, авторът
на “One Day” – неговият
бестселър, който наскоро беше филмиран – е на мнение, че озвучените книги ще
разсейват повече и допълни, че когато чете електронна книга, получаваните
имейли и без това го разсейват достатъчно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.telegraph.co.uk/technology/news/8728105/Soundtracked-ebooks-launch-in-UK.html
понеделник, 1 април 2013 г.
Издатели срещу "дигитални дистрибутори"
Литературният агент
Андрю Уили е на мнение, че издателите трябва да “бъдат твърди” срещу компаниите,
продаващи електронни книги като “Амазон” и “Епъл”, в противен случай рискуват
да бъдат въвлечени в непоносим бизнес модел, който не би бил в състояние да
възнаграждава авторите. В интервю за “Радио 4” на БиБиСи литературният агент
каза, че понастоящем, издателите се приближават към
изискванията на “дигиталните дистрибутори” като “Амазон и “Епъл” и допълни:
“Мисля, че ако те позволят на дигиталните дистрибутори да поръчват музиката,
танцът ще бъде фатален”. Според него, дистрибуторите имат твърде много мощ,
която ще ги крепи дълго време и издателите трябва да “бъдат твърди”. Все пак,
попитан дали мисли, че издателите имат достатъчно издръжливост, за да устоят на
тези сили, той отвърна: “Спадът в музикалната индустрия беше предизвикан от
това, че тя си позволи да прехвърли 30% от своята печалба на производителя на
електронните устройства на “Епъл”. Сега издателите правят същото като
прехвърлят без видима причина 30% на производителите на електронни устройства
като “Амазон”, “Епъл” и др.” Андрю Уили каза още, че не вижда нищо нередно в прехвърлянето от
страна на издателите на 30% от печалбите
си на “Амазон” и “Епъл”, ако тези компании са готови да поделят 30% от своите
печалби от устройствата iPad и Kindle с издателите. “Те притежават
устройствата, но не могат да ги продават без съдържание”, допълни той.
Що се отнася до печалбите, Уили каза обаче, че
за авторите ще бъде трудно да откажат 70% от печалбата, които компаниите им
предлагат. Все пак според него не трябва всички автори да продават сами, направо
в електронен вариант. “Ако го направят, новият механизъм за дистрибуция
неизбежно ще намали коричната цена до ниво, в което за авторите ще бъде
безсмислено да губят време да пишат. Вярвам, че това, което издателите трябва
да направят, е да повишат хонорарите на авторите до 50% и да създадат реална
алтернатива на онова, което предлагат “Амазон” , “Епъл” и другите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.thebookseller.com/news/publishers-need-stand-firm-against-digital-wylie.html
четвъртък, 21 март 2013 г.
Американските независими автори прокарват пътя към по-големи отстъпки
Издателите започват да подхождат
все по-гъвкаво по отношение на ценовите отстъпки за електронните книги, след като
литературните агенти във Великобритания напоследък започнаха редовно да
получават отстъпки от 30%-35% от нетните приходи от някои издателства от САЩ.
Кардок Кинг –
литературен агент в “A. P. Watt” – каза, че
наскоро е започнал да получава оферти за 30%-35% от някои средно големи
независими издателства в САЩ и допълни, че очаква отстъпките във Великобритания
да започнат да се увеличават до същите стойности. Според него, до една година,
общоприетите 25% отстъпка ще бъдат надхвърлени.
Патрик Уолш от “Conville
& Walsh” също потвърди, че тяхната агенция наскоро е получила оферта за 30%
отстъпка върху цената на ново заглавие. “Има растящ натиск върху ценовите
отстъпки. Продажбите на е-книги просто растат много бързо”, каза Уолш.
По отношение на
по-високите отстъпки от страна на американските издателства Пиърс Блоуфелд от “Sheil
Land” е доволен, че някои издатели са гъвкави спрямо промените на пазара. Той е
на мнение, че Великобритания ще последва тази тенденция. “След като знаем какво
се случва, мисля, че промените ще настъпят доста бързо”, каза Блоуфелд.
Други агенти, които
отказаха да бъдат упоменавани, съобщиха, че британски издателства също са
започнали да предлагат по-гъвкави отстъпки, особено за изчерпани книги, като
един от тези издатели, които предлагали повече от традиционните 25%, бил сред
първата петица в страната. От една голяма литературна агенция наскоро са
получили оферта от водещо американско издателство с увеличение на отстъпките за
издаване на ново заглавие в електронен формат до 47,5% след приспадане на
аванса.
Пречка за въвеждането
на универсална отстъпка обаче се явява фактът, че е-книгите са обект на 20% ДДС
във Великобритания, докато в САЩ – не. Генералният секретар на британското “Общество
на авторите” Никола Соломон каза, че търсенето на права върху е-книги се увеличава
и би могло да има област, в която моделите за отстъпки да се различават.
Същевременно, Генералният
директор на “HarperCollins” Виктория Барнсли твърди, че авторите поучават за
своите електронни книги достатъчно. За “Радио 4” на БиБиСи, тя каза: “Ще спорим
за това, че ние инвестираме много в авторите, но то е достатъчно. Не смятаме,
че трябва да плащаме повече.”~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Преведено със съкращения от
http://www.thebookseller.com/news/us-indies-lead-way-digital-royalty-shift.html
понеделник, 11 март 2013 г.
Променящият се пейзаж в книгоиздаването
Боб Майер
~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~
Наскоро
водих дискусия относно издаването на книги и исках да споделя някои от
интересните ключови, въпроси, които бяха засегнати.
Първото
нещо, което трябва да разберете: четете всеки блог, всяка статия, всяко
интервю, като взимате предвид гледната точка на автора. Има много хора, които
защитават интересите си с цента на всичко. Например има много хора, работещи в
издателства, в книжарници, в печатници и т.н., чиито работни места са пряко
застрашени. Независимо от реалността, те ще се борят със зъби и нокти да
запазят своята работа, даже ако това е във вреда на авторите.
Следващото
важно нещо е да не оставяте своите емоции да взимат вашите решения. Всички
имаме много топло чувство спрямо книгите, книжарниците и т.н. Това е добре, но
го оставете настрана. Фокусирайте се върху реалността: това е бизнес. Числата
водят, не емоциите. Ако искате да успеете в новия свят на издаването, трябва да
се съобразявате с реалността.
Моят
опит: двадесет години в традиционното книгоиздаване с над четиридесет мои
заглавия, всяко от тях влязло в класациите с бестселъри. През цялото това време
съм се издържал от това, като автор. В началото на тази година имах два
ръкописа, които можех да продам на агента си за публикуване. Въпреки това отделих време, за да размисля
над някои неща: фокусирах се не върху това, къде е издателският бизнес днес, а
къде ще бъде след две години, защото той е изграден върху едногодишни графици,
а продаването на правата, преговорите по договора и всичко останало, нерядко
отнема още една година.
Наблюдавах
закриването на книжарници и разрастването на пазара на електронните книги.
Никой не знае какви са действителните проценти. Има твърде много променливи, но
смятам, че по отношение на художествената литература, продажбите на е-книги
вече надхвърлят продажбите на печатни издания. Единственото, което бута нагоре
хартиените продажби са веригите като “WalMart” и “Costco”, а единствените
автори, които печелят реално от тях са онези, които са в петте най-добри
процента. За останалите, нещата са доста зле.
След
като открих собствената си компания през 2010 г. чрез която да издам
самостоятелно старите си заглавия, само за януари 2011 г. продадох над 347
електронни книги. След това взех решение и започнах да издавам всичките си
книги съвсем сам. Само за миналия юли продадох над 80 000 е-книги., което
е над 2 000 книги на ден, което донесе над 100 000 долара.
Миналата
седмица разговарях с автор, който е сред най-добре продаваните в класацията на
“Ню Йорк Таймс” и тя беше много заинтригувана от това как работи пазарът на
е-книги. Числата показват недвусмислено, че един добре продаван по традиционния
път автор може да спечели много повече, ако издава книгите си сам, отколкото е
в състояние да му плати който и да било издател. В настоящия момент един
издател трябва да продаде от четири до шест пъти повече хартиени книги в
сравнение с електронните, за да може да плати същата сума на автора. И когато
статистиката показва, че продажбите на е-книги са далеч повече от 50% от всички
продадени книги, всеки може да си направи сметката сам.
Това е ключът: много, много малко хора
действително разбират тънкостите в пътя на книгата от писателя до електронния
четец.
Така че ето няколко наблюдения:
1. Цената. Това е ключовото предимство
пред традиционния начин на издаване. Продавам всички мои книги на цена между
2,99 и 4,99 долара. Две от тях продавам за 0,99 долара. Независимо как се
чувствате от при мисълта за цена от 0,99 долара, е гарантирано, че ще има огромен
брой хора, които ще я купят, защото практически не струва нищо. Само че гледам
на тези мои книги като на примамки: тези две книги влязоха в топ десет на
продажбите в “US Kindle”, “UK
Kindle” и “Nook”, като се задържаха месеци. Но те са хубави книги, добре оформени и
всеки, който ги купи дори заради ниската цена е много вероятно да се върне да
купи и от останалите.
2. Корицата. Книгата ви трябва да се
набива на очи, когато бъде видяна като малко изображение в сайта за продажби. За
целта подходът в дизайна на корицата трябва да е различен спрямо стандартните
книги.
3. Рекламата. Изграждане на име чрез
различни общности.
4. Нови самоиздаващи се писатели. Ще
бъде също толкова трудно, колкото и при традиционното издаване. Най-голямата
грешка, която виждам да правят новите писатели е, че те хвърлят първата си
книга за продажба в някой от сайтовете, а след това хукват из нета да я
рекламират. Не. Напишете първата си книга. Започнете да пишете втората и я
завършете. Напишете трета. Когато имате поне три добри книги, можете да
започнете да ги рекламирате. Колко души обаче са готови да хвърлят необходимите
за целта усилия? Тази работа е маратон, а не спринт. Ако искате незабавни
печалби, играйте тото. Ако сега успявам, това е защото имам двадесет и три години
труд и цяла серия книги.
5. Бъдете умни по отношение на бизнеса.
Бъдете в час с новостите, защото всичко се променя с огромна скорост.
6. Гледайте с толеранс от три до пет години
напред. Наистина не знам къде ще се намира книгоиздаването след шест месеца
– а и никой не би могъл да го каже, но трябва непрекъснато да предвиждате, да
преценявате и да разработвате своите планове.
7. Не слагайте всички яйца в една кошница.
Целя се към преводи на чужди езици, работейки с “Amazon”, “PubIt” (“Barnes and Noble”) и към организирането на директни
продажби.
8. Действайте, а не противодействайте. Непрестанно
се учете, за да ставате все по-добри писатели.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://writeitforward.wordpress.com/2011/08/28/the-changing-landscape-of-publishing-for-writers/
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://writeitforward.wordpress.com/2011/08/28/the-changing-landscape-of-publishing-for-writers/
четвъртък, 10 януари 2013 г.
Парадокс сред авторите
За първи път тази година в изследването на Digital Census зададохме специфични въпроси на авторите. Да, на авторите, все пак са
важни, нали? От това изследване изникнаха някои изводи, които са интересни.
Самото изследване раздели издадените по традиционен път автори от самостоятелно
издаващите се, което има все по-малко и по-малко смисъл, но все пак ни дява
някои полезни съпоставки.
Автори, издадени по традиционен път
Помолихме традиционно издадените автори* да
определят по скала от 1 до 10 доколко са доволни от успеваемостта на техните
издатели, (1 – много недоволни, 10 – много доволни). Средната им оценка беше
6,2, което предполага, че издателите им работят достатъчно добре, но трудно би
могло да се приеме за блестящо. Когато започнахме да разпитваме по-подробно,
тези автори ни дадоха някои интересни възгледи върху ценовите и маркетинговите
стратегии на издателите на електронните им книги:
- не разбирам тяхната обосновка;
- продават електронните книги със завишени
цени и не правят почти нищо за тяхното рекламиране;
- те занижиха цената на първата ми книга до
2,99 $, което изстреля продажбите й, но останалите книги са на цена от 9,99 $, която не е
атрактивна;
- не съм убеден, че изобщо имат някаква
стратегия;
- те реагираха много бавно на пазарните
промени и едва сега обмислят намаления на цените на е-книгите, което се отрази
на продажбите ми;
- завишаването на цените означава, че те не
могат да бъдат конкурентни;
- крайно тесногръдият подход наложен от
ръководството на компанията-майка не позволява никаква гъвкавост или здрав
разум, в резултат на което продажбите на е-книгите ми са 2 % от общите
продажби;
- маркетингът не струва.
Тези мнения обхващат най-малко 80 % от отговорите
на авторите. Сигурен съм, че това няма да се хареса на издателите, но оттук
възникват някои важни въпроси:
- Разясняват ли издателите своите
маркетингови и ценови стратегии на авторите?
- Могат ли издателите да въведат гъвкава
ценова стратегия за многобройните си книги?
- Работят ли издателите в достатъчно тясно
сътрудничество с авторите, които познават пазара и конкурентите си?
Може би най-важното за издателите е, че 48 %
от авторите издадени по традиционен път отговориха, че обмислят да започнат издават
електронните си книги сами, а само 37 % заявиха, че не са склонни на такава
стъпка (виж графиката).
Самоиздаващите се автори
Авторите, които издават книгите си сами
изглеждат доста доволни от опита си. Попитани доколко са доволни от това, което
са постигнали, средната им оценка бе 7,0. Това е по-добре, сравнено с оценката
от 6,2, дадена от традиционно издаваните автори. Изглежда, че онези, които
издават сами, се радват на относително висока степен на удовлетвореност, която
е обяснима, като се има предвид, че държат под контрол и управляват собствения
си успех. Въпреки това, изненадващо открихме, че 43,3 % от самоиздаващите се автори биха искали да
сключат договор за издаването на книгите им, 44,3 % се колебаят и само 12 % са
против.
Попитани какви предимства откриват в
традиционното издаване, те дадоха множество отговори от утвърждаване,
дистрибуция и права за чужбина, до по-голяма финансова безопасност (което може
да накара някои от авторите, издавани по традиционен път, да повдигнат вежди).
Все пак мнозинството се изтъкна предимно
маркетинга и рекламата като двете основни области в които биха искали да
получат подкрепата на традиционен издател – абсолютно същата област, в която
авторите негодуват от своите издатели.
Какво ни говори това
Очевидният извод е, че се намираме в забележително
време, в което много автори преценяват плюсовете и минусите на самостоятелното
и на традиционното издаване. Много самоиздаващи се автори, включително тези,
които са имали значителен финансов успех, продължават да търсят престижа на традиционното
издаване и имат желание да видят книгите си на полиците в книжарниците. Много
от най-успешните самостоятелно издадени автори незабавно изтъкват големия обем работа
и усилия, необходими, за да рекламират книгите си. В същото време те признават
уменията, ресурсите и съответните възможности на традиционните издатели, които биха
могли да им бъдат от полза и когато им се отдаде възможност, повечето (което не
означава всички) са сключили сделка с такива издатели. Въпреки това изразът “които
биха могли да им бъдат от полза” по-горе се оказва ключов, доколкото много от издадените
по традиционен път автори са доста неудовлетворени от сключените сделки, лоша
комуникация, слаби приходи и липсата на контрол.
Този парадокс показва, че се намираме в
критичен момент за издателите, които трябва да променят равновесието в начина си
на договаряне с авторите. Явно, ще има много различни възгледи по отношение на
това как точно трябва да бъде извършена тази промяна, но има няколко очевидни
области, които нашето изследване изведе на първите места. Издателите трябва да
се насочат към огромния ентусиазъм, който съществува сред издаваните от тях
автори. Макар не всеки автор би искал да се превърне в специалист по маркетинг,
повечето биха били доволни да се впуснат много повече в тази област, ако бъдат
окуражени (и им бъдат предоставени необходимите ресурси) да го направят.
Там където издателят не може да осигури
необходимата маркетингова подкрепа, те трябва да го признаят честно и да дадат
повече свобода за различни решения, които авторите биха могли да намерят, за да
постигнат успех. Договорите между авторите и издателите вероятно ще трябва да
еволюират към по-голяма степен на партньорство с по-равномерно разпределени права
и отговорности и за двете страни.
----------------------------
* В
проучването са взели участие 220 автора, издадени по традиционен път и 125 автора,
които са издали творбите си самостоятелно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Абонамент за:
Публикации (Atom)




