вторник, 29 април 2014 г.

Какво да правим, когато “Фейсбук” променя правилата?





Трябва ли писателите да инвестират време в социални мрежи, които са манипулирани?

 
Като писател, непрекъснато слушам и чета за важността на моята авторска платформа и моята авторска марка. Но социалните медии не са ми в кръвта. Не само ги възприемам със закъснение, но понякога чувствам, че ги приемам насила.

Тази седмица прочетох “Кръгът” от Дейв Егърс. Насладих се на книгата. Беше много добра. Това е художествена белетристика, но определено засегна една струна у мен. Става въпрос за прозрачността, общуването и свързването, но кога сме твърде свързани? Кога трябва да спрем? Къде са границите? “Кръгът” започва като платформа, подобна на “Фейсбук”, но която не допуска анонимност и разрешава само по един профил. Това означава, че няма тролове, няма анонимни коментари, няма хакери. Дейв Егърс създава свят, в кото нищо не е скрито, нищо не се трие и всичко се споделя. Всичко. Звучи добре, нали?

Книгата е написана от първо лице, от името на жена, която има чувството, че се включва в някаква секта. Равновесието между достоверното и смешното е опасен, но Мей – героинята – е толкова убедена в правотата на компанията, че ви кара непрекъснато да си припомняте, че идеята е лоша.

След като прочетох книгата, приятел ми изпрати няколко линка. Бяхме обсъждали неговия блог, разпространението на публикациите му във “Фейсбук”, споделянията, които постингите пораждат и как да подобрим всичко това. Бяхме съгласни, че естественото увеличение на посетителите е най-доброто и не одобрявахме плащането за реклама или за лайкове. Оказа се, че сме прави. Плащането за лайкове не върши работа, особено когато те се генерират от роботи, а не от хора. Само че освен това съществува и проблемът с филтрирането на фийдовете и с това, че дори когато посетителите на страницата се увеличаваха, отделните публикации достигат до все по-малко и по-малко хора.

Изглежда сме приклещени между две крайности: да знаем твърде много и да не знаем достатъчно. Кой взима решение какво да стига до нас и какво – не? Кое е реално и кое – не? Трябва ли да бъде разрешено на хората да пишат анонимно? Необходимо ли е да имаме множество идентичности и да се крием зад картинки вместо зад истински снимки?

Разбирам, че е глупаво да основавам страховете си на един роман, но всичко това определено ме накара да се замисля. Вероятно съм наивна да вярвам, че такива неща не се случват непрекъснато, но въпросът ми е: като писател, трябва ли да инвестирам толкова време в която и да било социална мрежа, която може да бъде манипулирана в свят, който не е материален? Убедена съм, че другите платформи скоро също ще започнат да го правят, ако вече не са започнали. И ако не използваме социалните мрежи, какво ще използваме?

~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://writerswrite.co.za/social-media-a-cautionary-tale

Share

вторник, 15 октомври 2013 г.

Марио Пузо, гост на Лари Кинг – 02 август 1996 г.


Марио Пузо гостува на Лари Кинг по повод публикуването на романа му "Последният дон"



ЛАРИ КИНГ: Марио Пузо, авторът на “Кръстникът”, е причината за новата мания сред бестселърите в Америка. Става въпрос за “Последният дон”. “Кръстникът” беше най-продаваният роман в историята на книгоиздаването и един от най-добрите филми. Последваха го още две части, които също направиха огромно впечатление. В действителност трилогията може би е най-доброто, което е филмирано. Авторът на “Кръстникът”, сега вече автор и на “Последният дон” – виждате корицата му, издаден от “Рандъм хаус”, вече се изкачва в класациите на бестселърите, мисля, че е на трето място и продължава нагоре, най-горещата книга в страната. Марио Пузо, нещо рядко срещано, Марио дава интервю. Не давате интервюта?

МАРИО ПУЗО: Не, не съм давал през последните 20 години.

ЛАРИ КИНГ: Защо?

МАРИО ПУЗО: Мислех, че интервютата не помагат много за продажбите на една книга. Ако напишете достатъчно добра книга, хората ще я четат.

ЛАРИ КИНГ: Какво ви накара да промените мнението си?

МАРИО ПУЗО: Ами, през тези 20 години, маркетингът започна да става все по-важен за продажбите на книгите. Така че се убедих, че трябва да направя нещо, за да знаят хората, че е излязла нова книга.

ЛАРИ КИНГ: Те знаят, че “Последният дон” е излязъл.

МАРИО ПУЗО: Да.

ЛАРИ КИНГ: Изненадан ли сте от неговото изкачване?

МАРИО ПУЗО: Малко, да. Да.

ЛАРИ КИНГ: Защото, знаете ли, от известно време името Пузо се губеше. Имам предвид, че сте написал няколко книги, но нищо като “Кръстникът”. “Кръстникът” беше...

МАРИО ПУЗО: ...така е...

ЛАРИ КИНГ: ...преди доста време.

МАРИО ПУЗО: Така е. Да.

ЛАРИ КИНГ: Какво мислите, че предизвика неговият успех...

МАРИО ПУЗО: Ами...

ЛАРИ КИНГ: ...освен няколкото добри представяния?

МАРИО ПУЗО: Мисля, че това е защото е най-близката книга до “Кръстникът”, която съм написал оттогава. Знаете, написах “Сицилианецът”...

ЛАРИ КИНГ: “Четвъртият К”...

МАРИО ПУЗО: ...и “Глупаците умират”, но, знаете ли, това бяха различни книги. Не исках да пиша същата книга. Тази се връща към темата за фамилията в Мафията и мисля, че на хората това им харесва.

ЛАРИ КИНГ: Защо ни харесва толкова много?

МАРИО ПУЗО: Ами защото поражда някои желания. Мисля, че всеки би искал да има някого, към когото да се обърне за справедливост, без да трябва да ходи в съда, при адвокати и т.н.

ЛАРИ КИНГ: Добрият крал.

МАРИО ПУЗО: Да, един много добър крал. Знаете, че е извършил някои убийства, но...

ЛАРИ КИНГ: ...но по принцип е от фамилията.

МАРИО ПУЗО: Точно така.

ЛАРИ КИНГ: Да. Разказва се също за фамилията, нали?

МАРИО ПУЗО: Да. “Кръстникът за мен беше по-скоро семеен роман, отколкото криминален.

ЛАРИ КИНГ: Престъпленията са просто тяхното занимание, така ли?

МАРИО ПУЗО: Да.

ЛАРИ КИНГ: Би ли могло да бъде шивашка индустрия?

МАРИО ПУЗО: Всичко.

ЛАРИ КИНГ: Вярно е, че сте го написал за пари. Спомням си, че се говореше, че Марио Пузо, сериозен автор, е написал няколко прекрасни книги и се е появил човек, който ви е предложил сума, за да напишете роман за Мафията?

МАРИО ПУЗО: Не. Какво стана: издадох два романа, за които получих доста добри отзиви, особено вторият – “Щастливият странник”, но не изкарах никакви пари и...

ЛАРИ КИНГ: “Щастливият странник” беше велика книга.

МАРИО ПУЗО: Да, и си помислих... мисля, че това е най-добрата ми книга. Та, не изкарах никакви пари и си рекох: “Я, имам”... знаете ли, работех като държавен чиновник, после работих за разни списания и си помислих... имам пет деца и си помислих: “Добре ще е да изкарам някакви пари.”

ЛАРИ КИНГ: И сте си казал: “Нека напиша книга, която ще се хареса на хората.”

МАРИО ПУЗО: Да. Да. Точно така. Постарах се да напиша хубава книга, но държах под око... всъщност, това ми помогна, защото преди исках да бъда Джойс, но аз съм повече разказвач, отколкото артист на езика, като Джойс, така че... мисля, разбирате, че пиша добре...

ЛАРИ КИНГ: Така че “Кръстникът” не е под вашето ниво?

МАРИО ПУЗО: Ами...

ЛАРИ КИНГ: Или е било различно?

МАРИО ПУЗО: ... винаги ми се е искало да го бях написал по-добре, защото имах... заминах за Европа и оставих ръкописа на издателя си, и си казах, че трябва да го редактирам още веднъж, но когато се върнах, те го бяха продали за 450 000 долара на издател, и не посмях да го редактирам. Реших, че ще си приберат парите, че няма да го харесат.

ЛАРИ КИНГ: Как решихте да направите сценария? Повечето хора, които пишат романи не пишат сценарии.

МАРИО ПУЗО: Не исках да го правя. Те ме помолиха и аз отказах, но тогава...

ЛАРИ КИНГ: Бяхте ли приятели с Франсис Форд Копола?

МАРИО ПУЗО: Изобщо не го познавах преди това, докато... не отидох да напиша сценария.

ЛАРИ КИНГ: Добре, но сценариите и романите са като ябълки и портокали, нали?

МАРИО ПУЗО: Да, това са съвсем различни неща.

ЛАРИ КИНГ: Защо се съгласихте да го напишете?

МАРИО ПУЗО: Заради парите. Т.е., имам предвид –  както казах преди, разбира те ли, това е... онези сценаристи, които пишат там, имат трудна работа, но те печелят много добре. А според мен, виждате ли, ако пишете големи романи, които отнемат по три – четири години... сядате и пишете сценарий за два или три месеца и ви дават огромни суми и просто не можете, не можете да кажете “не”.

ЛАРИ КИНГ: Подборът на актьорите беше отличен, нали?

МАРИО ПУЗО: Все пак е Франсис Копола.

ЛАРИ КИНГ: Брандо се справи отлично.

МАРИО ПУЗО: Да. Но той беше мое предложение. Имах... някъде прочетох... и може би беше вярно, че Дани Томас искал да изиграе ролята, но, нищо лично към Дани Томас, но бях изплашен и написах писмо на Брандо, и той ми се обади. Той каза, че нито едно студио няма да го вземе, че трябва да изчакам, докато се появи режисьорът и беше прав. Върнах се в “Парамаунт” и им казах: “Брандо е човекът”, но те всички отказаха. Когато обаче Франсис пое филма, той успя да ги убеди да приемат това решение.

ЛАРИ КИНГ: Написали сте и двете части, нали?

МАРИО ПУЗО: Да, Да.

ЛАРИ КИНГ: Това е чудесно. Цялата трилогия е фантастична.

МАРИО ПУЗО: Добре се справиха.

ЛАРИ КИНГ: Трябва да сте много горд.

МАРИО ПУЗО: О, със сигурност.

ЛАРИ КИНГ: Как стигнахте до “Супермен”?

МАРИО ПУЗО: При мен дойдоха двама млади продуценти, но им отказах.

ЛАРИ КИНГ: Тогава са ви казали колко ще ви платят.

МАРИО ПУЗО: Ами стана така, че получих писмо от данъчните, че им дължа 150 000 долара, а това бяха много пари, пък тези ми платиха 300 000 за “Супермен” І и ІІ, които дойдоха навреме. Всичко си дойде...

ЛАРИ КИНГ: Платихте си сметките.

МАРИО ПУЗО: ...ами платих тези 150 000, които дължах благодарение на тези пари.

ЛАРИ КИНГ: Новият бестселър на Марио Пузо, който набира скорост е “Последният дон”. Това продължение на сагата за Корлеоне ли е?

МАРИО ПУЗО: Не, съвсем отделно е.

ЛАРИ КИНГ: Нова фамилия?

МАРИО ПУЗО: Напълно отделни.

ЛАРИ КИНГ: Историята се върти до голяма степен около Холивуд, нали?

МАРИО ПУЗО: Точно така.

ЛАРИ КИНГ: И Вегас?

МАРИО ПУЗО: Да.

ЛАРИ КИНГ: За какво става въпрос? Семейство – едно семейство или две фамилии?

МАРИО ПУЗО: Не, това е историята за Клеруцио...

ЛАРИ КИНГ: И съперничеството вътре сред тях?

МАРИО ПУЗО: Да. И, виждате ли, това е... обичам да мисля за него като за ренесансова история, защото бях правил проучвания за книга за Борджиите и голяма част от...

ЛАРИ КИНГ: Наистина ли?

МАРИО ПУЗО: ...информацията за Борджиите намери място в “Последният дон”.

ЛАРИ КИНГ: Как избрахте името Клеруцио?

МАРИО ПУЗО: Това беше името на... майка ми се е омъжвала два пъти. Първият път се била омъжила за мъж, с име Клеруцио, така че братята и сестрите ми са с това име, а то винаги ми е харесвало. Сега са го съкратили на...

ЛАРИ КИНГ: Хубаво име.

МАРИО ПУЗО: Да, сега са го съкратили до Клери, но когато бяхме деца, се казваха Клеруцио и това име ме беше грабнало още като дете.

ЛАРИ КИНГ: Цялата тази мафиотска интрига, вие ли я измислихте?

МАРИО ПУЗО: Чрез проучване. Никога, наистина никога... хората все още мислят, че съм свързан с Мафията, но се кълна, че...

ЛАРИ КИНГ: Истина ли е, че Синатра е бил много огорчен, защото решил, че сте го използвали като прототип за образа на певеца?

МАРИО ПУЗО: Да, струва ми се, че да. Така мисля. Т.е. ...

ЛАРИ КИНГ: Използвали ли сте го за прототип?

МАРИО ПУЗО: В действителност, не. В смисъл, само външността, но се опитвах да уловя как толкова известен човек, който е постигнал толкова много, колкото Синатра, как се чувства в действителност такъв човек, разбирате ли, все едно се опитвате да си представите как такъв човек се чувства в действителност вътре в себе си и това е... това е, което се опитвах да направя.

ЛАРИ КИНГ: В тази книга има много конфликти из Холивуд. Съществуват ли наистина? Като чета отзивите, не сте му голям почитател.

МАРИО ПУЗО: Не, не е така. Забавлявах се доста, докато бях в Холивуд, спечелих много пари, бях очарован от него. Хората там са чудесни. В тази книга може би изглеждат лоши, но не ги чувствам така.

ЛАРИ КИНГ: Ще направите ли сценарий и за тази книга?

МАРИО ПУЗО: Не, тя ще бъде направена на серии за телевизията.

ЛАРИ КИНГ: Но ще напишете ли сценария?

МАРИО ПУЗО: Не.

ЛАРИ КИНГ: Нека да чуем няколко обаждания за Марио Пузо. Лос Анджелис. Ало?

7-МИ ЗРИТЕЛ: Добър вечер, г-н Пузо. Питах се защо сте продали правата над вашия последен роман на CBS, вместо да го превърнете в пълнометражен филм?

МАРИО ПУЗО: Защото ми предложиха много пари.

ЛАРИ КИНГ: Марио, в живота ви всичко се върти около парите.

МАРИО ПУЗО: Ами защото бях много беден. До 48-та си година бях много беден. Никога не съм взимал отпуска, не съм... виждате ли, само съм работил, така че парите бяха изключително важни.

ЛАРИ КИНГ: Ако го кажа на обикновен език, давате им предимство.

МАРИО ПУЗО: Да.

ЛАРИ КИНГ: Атланта, ало?

8-МИ ЗРИТЕЛ: Здравейте.

ЛАРИ КИНГ: Привет.

8-МИ ЗРИТЕЛ: Защо филмът “Кръстникът ІІІ” не продължава от там, от където завършва “Кръстникът ІІ”? Имам предвид като хронология.

МАРИО ПУЗО: Да...

ЛАРИ КИНГ: Защо?

МАРИО ПУЗО: Не знам.

ЛАРИ КИНГ: Вие сте написал сценария.

МАРИО ПУЗО: Да, но се промени.

ЛАРИ КИНГ: О...

МАРИО ПУЗО: Да.

ЛАРИ КИНГ: Преработили сте го.

МАРИО ПУЗО: Да, защото с Франсис написахме сценария заедно. Аз написах първия ръкопис, после той го редактира, после отново го редактирах аз и се разви по този начин.

ЛАРИ КИНГ: Все пак доволен ли сте от трилогията?

МАРИО ПУЗО: Ами с първата и втората част съм много, много... особено с първата. Мисля, че е класика. С “Кръстникът ІІІ” мисля, че не се справихме толкова добре. Знаете, понякога сте късметлия, понякога – не. И при “Кръстникът ІІІ”... не мисля, че е толкова добър, колкото останалите два филма, но също беше номиниран от филмовата академия, така че, вероятно не е чак толкова лош.

ЛАРИ КИНГ: Ниълъс Кейдж е искал да играе в него.

МАРИО ПУЗО: Така ли? Не знаех.

ЛАРИ КИНГ: О, да, искал да изиграе ролята, която изигра Гарсия.

МАРИО ПУЗО: не го знаех.

ЛАРИ КИНГ: да.

МАРИО ПУЗО: И вероятно Франсис не го е взел, защото Никълъс му е племенник.

ЛАРИ КИНГ: Зная.

МАРИО ПУЗО: Виждате л, наистина му беше трудно да наеме сестра си в “Кръстникът І”.

ЛАРИ КИНГ: Заради роднинските връзки.

МАРИО ПУЗО: Да, а си спомням, че нейното прослушване беше най-доброто и му го казах.

ЛАРИ КИНГ: В оставащите минути Марио Пузо би искал да ни разкаже за своя съветник, Керъл.

МАРИО ПУЗО: Да. Тя беше... съпругата ми беше неизлечимо болна, това беше преди 18 години. Беше медицинска сестра, най-добрата медицинска сестра, която съм виждал. Наистина страхотна сестра и когато се случи това, с болестта й, бяхме от 17 години заедно. Но тя ми спаси живота, докато бяхме в Лос Анджелис за Нова година, да се повеселим по казината...

ЛАРИ КИНГ: Имате предвид Лас Вегас?

МАРИО ПУЗО: ...Лас Вегас и тя забеляза че пръстите ми бяха посинели, и разни други знаци, и ме замъкна в Лос Анджелис, където веднага ми направиха операция на сърцето, четворен байпас, така че тя ми спаси живота тогава, и не само. Но най-важното беше, че след операцията бях в депресия, не можех да пиша. Тя ми даде “Прозак” и докато пишех книгата... разбирате ли, когато сте в депресия... най-трудното нещо за един писател е да повярва, че пише нещо добро. Тя продължи да му окуражава, разбирате ли, каза... все казвах: “Това е скапано, кой ще иска да го чете...”, а тя отвръщаше: “Не, не, добро е. Добро е.” После, когато издателят ми, Джоан Карп от “Рандъм хаус” каза същото, тя ме аплодира. Но именно Керъл ме избута през всичко това.

ЛАРИ КИНГ: Но вие... тази подкрепа ви е била необходима.

МАРИО ПУЗО: О, определено!

ЛАРИ КИНГ: Да. Люистън, Ню Йорк. Ало?

9-ТИ ЗРИТЕЛ: Здравейте. Много харесвам книгите на г-н Пузо и се чудех, кога е написал първата си книга и къде е натрупал журналистическия си опит, в кой университет?

ЛАРИ КИНГ: Бил ли се в... бил ли сте в...

МАРИО ПУЗО: Ходех в “Ново училище за социални изследвания” след войната и отново парите се оказаха решаващи, защото ако имате отличен успех във вечерните курсове, получавате 120 долара месечно, което беше много пари през 1949 г.

ЛАРИ КИНГ: Коя беше първата ви книга?

МАРИО ПУЗО: “Тъмната арена”, разказваше се за Втората световна война.

ЛАРИ КИНГ: Благодаря ви, Марио, желая ви дълъг живот и успех.

МАРИО ПУЗО: Благодаря много, Лари.

ЛАРИ КИНГ: Книгата е “Последният дон”. Авторът е Марио Пузо. Написал е “Кръстникът” и нещо ми подсказва, че тази също ще има голям успех. Благодаря, че бяхте с нас. Утре тук ще бъде Джелри Лий Луис. От Лос Анджелис, лека нощ.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.mariopuzo.com/lking.shtml

Share

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Индустрията на самостоятелното книгоиздаване може да достигне 52 милиарда долара

Доклад за самостоятелното книгоиздаване през 2014 г. на "New Publisher House"



            Индустрията на самостоятелното книгоиздаване може да достигне 52 милиарда долара Според последния доклад на компанията за медийни технологии “New Publisher House”, индустрията на самостоятелното издаване създаде нов издателски пазар, който може да достигне петдесет и два милиарда долара.

            Според данните, това е два пъти повече отколкото годишния оборот при традиционното книгоиздаване в САЩ. Докладът за състоянието на независимата индустрия за идната година обобщава данни, събрани от ръководители в издателски компании, Амазон, Гугъл и текущи бизнес данни. Документът разкрива също така, че броят на начинаещите автори, които са завършили цялостно един ръкопис е сто пъти повече от публикуваните в момента автори. Освен това, самостоятелно публикуваните заглавия са осем пъти повече от традиционно издадените нови заглавия.

            “Традиционните представи за издателския пазар скриха от погледа ни ефекта от реалното положение сред независимо публикуващите автори”, заяви Джеймс О’Туул, основател на “New Publisher House”.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.newpublisherhouse.com/resources

Share

петък, 20 септември 2013 г.

Писането на книга е лесно; след него идва маркетингът

            Прекарали сте няколко години в писне на своята книга. През това време сте игнорирали близките си, стояли сте с изключен телефон и се жертвали почивките си. В резултат на всичко това, сте спечелили пет паунда и за капак сте започнали да развивате тендовагинит.
            Добрата новина е, че вашият литературен агент е продал книгата ви на видно издателство.
            Лошите новини? Тежката работа тепърва ви предстои.

            Според Стив Пиерсанти от издателство „Брет-Кьолер“, в наши дни голямата част от маркетинга на книгата се върши от автора, а не от издателя. Повечето млади автори го знаят на теория, но рекламирането на една книга може да бъде изтощително, ако не съсипващо, а в тези конкурентни времена, да напиете книга и да не я рекламирате гарантира издателския провал.
            „Издателите все още изпълняват важни задачи по изготвянето на една книга, за да успее и да я пуснат по дистрибуторските канали – пише Пиерсанти – но оттам нататък, докъде ще стигне книгата в напредването си по тези канали, зависи от предимно автора.“ Публикуването на някой постинг в блог от време на време няма да свърши работа. Двама автори, издадени от издателство „Норд шор“ – Едит Максуел и Джоан Харт, са извършили много добра работа при рекламирането на книгите си. И двете са на едно мнение, че мълвата продава книгите им. Целият книжен маркетинг се свежда до това: как да предизвикаме шум и след това да го поддържаме.
            Едно нещо е сигурно: ключът е общността на автора или неговата мрежа. Колкото е по-голяма общността, толкова по-добре.

            „Днес повечето книги се продават единствено на авторите и издателите“, пише още Пиерсанти. Средностатистическия читател има малко време и голям избор от четива. Най-често той се ориентира за това, кое си струва да се прочете, чрез различните общности, в които се е включил. Казано на маркетингов език, тези групи представляват целевите групи на авторите.
            Авторите с достатъчно енергия и ентусиазъм, за да подемат собствена кампания, с която да достигнат своите ключови общности, виждат резултати например в изкачването си в класациите на „Амазон“, предизвиквайки повече коментари. Тяхното усилие подкрепя усилията, ако изобщо има такова, на издателствата. Без тази работа, твърди Едит Максуел, не би имало каквито и да било продажби.

            Авторът и журналист от Глочестър, Великобритания Джоан Харт е деен участник в множество организации, които се занимават с разнородни дейности от опазване на околната среда до изкуства и писане. „Глочестър е жив град – казва тя – посещавам много събития и познавам много хора. Всичко е свързано, мълвата върви от човек на човек, така че колкото повече хора познавате, толкова по-добра е вашата реклама.“
            Опитът на автора допринася за увеличаването на неговата реклама. Харт е правила подробни проучвания на различни екологични проблеми, които впоследствие са намерили място в нейната книга. Това също е довело до възможности, които, макар и косвено са допринесли за нейната успешна реклама.

            Автори и артисти от всякаква величина могат да се учат от тези като Харт, които са постигнали успех на маркетинговото поприще. Според нея, най-доброто нещо, което може да направи един автор, е да бъде част от дадена общност.
            Максуел, от Амърсбъри, която пише също и под псевдонима Тейс Бейкър, също изтъква този тип връзки. „Смятам, че рекламирането, както на моята личност, така и на книгата ми, са свързани. За мен това означава да бъда част от общности във „Фейсбук“ и „Туитър“, а не само да пробутвам книгата си. Става въпрос за взаимодействие с другите хора.“ Според нея, веднъж издадени, писателите, които са по-скоро интровертни по характер, трябва да променят поне частично тази си склонност.
~~~~~~~~~~~~~~~ 
Източник: http://www.wickedlocal.com/amesbury/news/x1655329930/Writing-a-book-is-the-easy-part-then-comes-the-marketing#ixzz2dfjihbN9

Share

петък, 13 септември 2013 г.

От “Пенгуинкубатор” до “Библио-мат” – историята на автоматите за продажба на книги


Автомат за продажба на книги



            Първият автомат за продажба на книги

            Бил е създаден във Великобритания през 1822 г. от Ричард Карлайл, който е бил книжар, стремящ се между останалите заглавия, да продава и революционни антиконформистки книги. За да не бъде свързан с продажбата им, е създал автомат, чрез който да ги предлага. Вероятно процесът изобщо не е бил автоматизиран; твърди се, че в този автомат стоял негов работник, който събирал парите и пускал в процеп поръчаните от хората издания. Въпреки това,

            в Лондон се появява първият оригинален проект.

            През 1937 г., на връщане от посещение при Агата Кристи, основателката на издателство “Penguin Books” Алена Лейн, чака дълго време влака си на гара “Екстър” и разглежда будката за книги в търсене на четиво. Тогава й хрумва, че има хора, които пътуват и след затварянето на будката, а те също биха могли да искат да си купят някоя книга за убиване на времето по време на пътуването. Така се ражда “Пенгуинкубатор” – автомат, за продажба на книги, първият от които е бил монтиран на гара “Чаринг крос” в Лондон.

            Светът и неговите идеи

            Постепенно, идеята за автоматична продажба на книги набира популярност по света. Днес, на много места в Япония се продават книги в джобен формат именно по този начин. В Калифорния, библиотека “Фулъртън” е инсталирала машина, която позволява на хората да четат безплатно бестселъри, стига да имат библиотечна карта. Миналата година, в Торонто е представен “Библио-мат” – първата в света машина за продажба на книги втора употреба на цена от два канадски долара. Особеното при него е, че книгите не се подбират, а се подават на случаен принцип.

~~~~~~~~~~~~~~~
            Източник: http://www.libreriamo.it/a/5027/dal-penguincubator-al-biblio-mat-la-storia-dei-distributori-automatici-di-libri.aspx

Share

сряда, 11 септември 2013 г.

Публикуването онлайн преобръща книжния пазар

            Както всички знаем, да накарате издател да прочете ръкописа ви, беше сложна работа. След като интернет започна да променя издателския бизнес, церберите на издателства и литературни агенции отвориха вратите широко за нови таланти.

            Най-печелившите от това са регионалните писатели, срамежливите начинаещи, които са притеснени от процеса по представянето на ръкопис пред голямо издателство или литературна агенция. “HarperCollins” е поредната издателска къща, която обяви, че веднъж седмично приема свободно дигитални представяния. В първият понеделник издателството получи 175 ръкописа, на следващия понеделник получи 200. “Двама писатели вече получиха покани да изпратят пълния си ръкопис, защото техните кандидатури са обещаващи”, каза директорът Шона Мартин.

            До този момент кандидатурите са от Австралия, Нова Зеландия, Шотландия, Камерун, САЩ, Великобритания, Канада, Ямайка, Индия, Барбадос и Куба. “Зашеметяващо и радостно е да знаем, че толкова много хора пишат”, допълни Шона.

            Други издателства имат свои версии на “Поща в сряда” на “HarperCollins”. “Pan Macmillan има своя месечен “Понеделник за ръкописи”. През февруари, “Penguin” обяви своя “Месечен прием”, ограничавайки дигиталните представяния до първата седмица от всеки месец. “Random House” приемат представяния по пощата, но започнаха да приемат и електронни представяния. “Hachette” приема представяния на ръкописи всекидневно по имейл.

            Авторът Флор Макдоналд не знаела нищо за книгоиздателския бизнес. Живеела във ферма в Западна Австралия, на сто километра от най-близкото градче, когато изпратила ръкописа си на издателството “Allen & Unwin”. Той бил отхвърлен, но получила окуражителна бележка от Луиз Туртел от издателството. Три месеца по-късно младата писателка изпратила нов ръкопис. В момента Флор Макдоналд пише петия си роман, като комбинираните продажби в електронен вариант и на хартия възлизат на над 30 000 само в Нова Зеландия и Австралия. Друга подобна успешна история е тази на книгата “Клео” от Хелън Браун.

            Шона Мартин от “HarperCollins” е категорична: “Електронното книгоиздаване промени нещата. Чрез него можем да тестваме новите автори, като ги издаваме направо в електронен вариант и ако се приемат добре – да рискуваме и да ги издадем на хартия.”
~~~~~~~~~~~~~~~ 

Share