Митът за самостоятелното издаване като недостойно

Представата, че самостоятелното издаване е нещо лошо, беше твърде силно вкоренена в продължение на повече от петдесет години и за това си имаше реални причини, но, както толкова много други неща в наше време, настъпиха промени и тази представа вече започва да се превръща в лош мит.

Малко история

Повечето хора не знаят, че Марк Твен е издавал сам повечето от своите книги. Това е било нещо обичайно през ХVІІІ и ІХХ в. Дори не бихме чули за “Тарзан” или за Едгар Райс Бъроуз, ако неговият син не го накарал да публикува сам книгата си, която не успял да продаде на нито едно тогавашно издателство. Проблемът е, че през втората половина на ХХ в. самостоятелното издаване на книги е придобило лоша слава.

Защо на самиздата се гледа с лошо око?

1. Романите, които са се издавали, често са били посредствени.

През последните пет десетилетия на миналия век, издаването на книга чрез традиционен издател беше подобно на това, актьор да кандидатства за роля в постановка на Бродуей. Не те допускат, ако не си на световно ниво. По този начин мързеливите писатели (или писателите с твърде голямо его, които мислят, че всяка дума, която пишат е златна) харчеха хиляди, само за да напълнят гаража си с копията от собствената си книга, които раздаваха на приятели и роднини или се опитваха да пробутат на малки, квартални книжарници. Тези писатели обикновено приключваха с този си опит, след като мечтите им биваха унищожени от разходите, от реалностите на дистрибуцията и липсата на място в гаражите им.

2. Качеството на самите книги почти винаги е било лошо.

Преди навлизането на компютрите, процесът по подготвянето на една книга и нейното отпечатване беше доста сложен. Авторите, които сами издаваха книгите си, често наемаха посредствени фирми и в повечето случаи отпечатаните книги изглеждаха като кърпени. Тук дори не става въпрос за редакторска работа или за дизайн. Просто самиздатските книги през втората половина на ХХ в. изглеждаха ужасно.

3. Проблемът Writer’s Digest.

За последните седемдесет години Writer’s Digest рекламираше сред писателите идеята, че могат да отпечатат книгите си евтино и бързо. Нещо като схема за моментално забогатяване. Този постоянен натиск за търсене на преки пътища за издаване обезцени всичко, което някога някъде беше издавано от своя автор. По този начин бяха унищожени проекти, за които нямаше друга възможност освен самоиздаването поради специфичната им тематика или съдържание.

4. Монополът.

През втората половина на ХХ в. традиционните издатели свършиха добра работа в насаждането на идеята, че те са единствените играчи на пазара. Ако един писател искаше да бъде уважаван, книгата му да влезе в дистрибуторската мрежа и книжарниците, то тя трябваше да бъде издадена от някое от големите издателства. През петдесетте и шестдесетте години, големите издателства се опитваха да купят всяко малко издателство или да го унищожат, за да се превърнат в единствените играчи на пазара. Появата на литературните агенти ускори този процес. Опитвайки се да завържат връзки сред големите риби, агентите често имаха надменно отношение към малките издателства.

Освен това големите издателства се договориха с дистрибуторските вериги, да разпространяват единствено книгите на големите издателски къщи, като с това практически замразиха работата на малките издателства или на самоиздаващите се автори. Големите контролираха почти изцяло дистрибуторската мрежа и нещата се влошиха още повече с появата на веригите от книжарници. Това положение се задържа до към 2007 г.

Какво се промени след това

Някои неща се промениха, някои – не, но със сигурност на самостоятелното издаване вече не се гледа с лошо око. Големите издателства загубиха играта в почти всички области.

1. Качеството варира при всички.

Колкото и странно да изглежда, качеството на книгите, издадени от големите издателства варира по същия начин, както и качеството на самоиздаваните книги. Финансовата стагнация, орязаните бюджети и претрупаните с работа редактори направиха големите издателства доста немарливи, унищожавайки напълно един от основните аргументи в полза на издаването чрез издателство. Продаването на правата на една книга дори на голям издател от Ню Йорк не гарантира, че книгата ще бъде с добра корица или ще бъде добре редактирана и коригирана. Факт.

2. Всеки може да създаде професионална корица или да извърши професионална текстообработка.

Компютрите дават изключителни възможности и с едно добро изучаване на съответните програми, всеки може да създаде корица. И ако имате добро око или сте разглеждали внимателно кориците на книгите, които сте чели през годините, след известна практика можете да създадете професионално изглеждаща корица. за съжаление не малко автори отказват да поемат отговорност дори за собствените си пари, какво остава за изучаването на програми за дизайн.

3. Електронната търговия откопчи монопола от ръцете на големите издателства.

Днес всяко малко издателство или самоиздаващ се автор може да вкара книгите си в дистрибуторската верига, независимо дали под формата на електронна книга или на хартия, чрез интернет-книжарниците. Големите издателства пропуснаха тази промяна и не предприеха нищо. Сега вече е невъзможно да върнат нещата назад. Нещо повече: книжарниците, дори големите вериги, които се снабдяват чрез класическата дистрибуторска мрежа, предлагат почти едни и същи заглавия. Всеки може да го забележи, само като влезе в няколко книжарници. Читателите обаче искат разнообразие и го получават чрез Амазон и множеството други онлайн-книжарници. А днес всеки може лесно да качи за продажба книгата си в тях. Всеки. Лесно и евтино.

4. Проблемът Writer’s Digest продължава да съществва, но в друга форма.

Огромен брой малки посредници предлагат на авторите да свършат част от дребната работа по текстообработката, дизайна или самото качване на книгите по онлайн-книжарниците, срещу скромен процент от продажбите. Много автори им предоставиха тази възможност, защото процентът, който посредниците им искаха беше значително по-малък, отколкото исканият от големите издателства. Въпреки това че 15 % не изглеждат много, когато един автор реши да издаде книгата си в електронен вариант, трябва да има предвид, че тя няма изчерпване и може да се продава с години, десетилетия наред, докато не реши по някаква причина да я свали от продажба. Тогава тези 15 % се превръщат в една доста голяма сума, която той губи срещу извършването на доста скромна работа.

5. Старите книги са златна мина.

За онези автори, написали множество романи през годините, които са били публикувани някога, но тиражите отдавна са изчерпани и вече са получили обратно правата върху тях, интернет и електронните книжарници са златна мина. Тези отдавна изчерпани романи не им носят пари от години и нито един издател няма да се наеме да преиздава нещо, освен ако не е велика класика и то – неясно кога. В такъв случай авторът може да ги преиздаде сам, като ги пусне за продажба в интернет книжарниците и отново да печели от тях, да не говорим, че може да ги преиздаде паралелно и в електронен вариант.

Какво е бъдещето на този мит?

Ето и някои прогнози:

1. Все още съществуват хора, които мислят, че самиздатът е нещо лошо. Това обикновено са стари издатели, редактори или писатели, както и преподаватели, които не познават историята на предмета, който преподават. те ще продължат да говорят лошо за самоиздаващите се автори, защитавайки нещо остаряло, но просто не им обръщайте внимание.

2. На читателите не им пука. Това, което те харесват и търсят е интересна, добре написана история. Те ще купят една книга, ако чуят добри отзиви за нея, чували са за автора или им е харесала корицата и изобщо не им пука дали книгата е била издадена от голямо издателство, от малък, независим издател, или от самия автор. Никой не купува книга въз основа на това кой я е издал. Това винаги е било така и така и ще си остане.

3. Боклуците, зле написаните и глупави истории, както дори и преекспонираните книги ще потънат като камъни в блато. Големите издателства вече много трудно могат да наложат една книга, най-малкото защото читателите имат много голям избор и много начини да се доберат до книги, които харесват. Добри истории, с добър сюжет, написани добре, винаги ще намират читатели.

4. Големите издателства няма да изчезнат, но много от тях ще пропаднат, ако не се пригодят към новите условия, а тяхното място ще бъде заето от малките, новопоявили се издателства, които ще се развият. Единствената разлика ще бъде, че големите издателски къщи, малките издателства и самоиздаващите се автори ще могат да използват едни и същи дистрибуторски канали и да продават книгите си на едни и същи места.

В заключение...

Времената, в които големите издателства контролираха какво да четат хората, приключиха. Времената, в които големите издателства контролираха писателите какви книги да пишат, ако искат да бъдат публикувани, свършиха. Винаги ще ги има онези, които ще мрънкат против самостоятелния начин на издаване, но митът, че самиздатът е лошо нещо, също изчезва. Времената се промениха и продължават да се променят, така че е време да приемем, че този начин на издаване както на нови книги, така и на стари, с отдавна изчерпани тираж, е напълно приемлив. Само трябва да се прави умно. Не плащайте друг да го прави вместо вас.

Източник: http://www.deanwesleysmith.com/?p=2013