Прекарали
сте няколко години в писне на своята книга. През това време сте игнорирали
близките си, стояли сте с изключен телефон и се жертвали почивките си. В
резултат на всичко това, сте спечелили пет паунда и за капак сте започнали да
развивате тендовагинит.
Добрата
новина е, че вашият литературен агент е продал книгата ви на видно издателство.
Лошите
новини? Тежката работа тепърва ви предстои.
Според
Стив Пиерсанти от издателство „Брет-Кьолер“, в наши дни голямата част от
маркетинга на книгата се върши от автора, а не от издателя. Повечето млади
автори го знаят на теория, но рекламирането на една книга може да бъде
изтощително, ако не съсипващо, а в тези конкурентни времена, да напиете книга и
да не я рекламирате гарантира издателския провал.
„Издателите
все още изпълняват важни задачи по изготвянето на една книга, за да успее и да
я пуснат по дистрибуторските канали – пише Пиерсанти – но оттам нататък, докъде
ще стигне книгата в напредването си по тези канали, зависи от предимно автора.“
Публикуването на някой постинг в блог от време на време няма да свърши работа.
Двама автори, издадени от издателство „Норд шор“ – Едит Максуел и Джоан Харт, са
извършили много добра работа при рекламирането на книгите си. И двете са на
едно мнение, че мълвата продава книгите им. Целият книжен маркетинг се свежда
до това: как да предизвикаме шум и след това да го поддържаме.
Едно
нещо е сигурно: ключът е общността на автора или неговата мрежа. Колкото е
по-голяма общността, толкова по-добре.
„Днес
повечето книги се продават единствено на авторите и издателите“, пише още
Пиерсанти. Средностатистическия читател има малко време и голям избор от четива.
Най-често той се ориентира за това, кое си струва да се прочете, чрез
различните общности, в които се е включил. Казано на маркетингов език, тези
групи представляват целевите групи на авторите.
Авторите
с достатъчно енергия и ентусиазъм, за да подемат собствена кампания, с която да
достигнат своите ключови общности, виждат резултати например в изкачването си в
класациите на „Амазон“, предизвиквайки повече коментари. Тяхното усилие
подкрепя усилията, ако изобщо има такова, на издателствата. Без тази работа,
твърди Едит Максуел, не би имало каквито и да било продажби.
Авторът
и журналист от Глочестър, Великобритания Джоан Харт е деен участник в множество
организации, които се занимават с разнородни дейности от опазване на околната
среда до изкуства и писане. „Глочестър е жив град – казва тя – посещавам много
събития и познавам много хора. Всичко е свързано, мълвата върви от човек на
човек, така че колкото повече хора познавате, толкова по-добра е вашата
реклама.“
Опитът
на автора допринася за увеличаването на неговата реклама. Харт е правила
подробни проучвания на различни екологични проблеми, които впоследствие са
намерили място в нейната книга. Това също е довело до възможности, които, макар
и косвено са допринесли за нейната успешна реклама.
Автори
и артисти от всякаква величина могат да се учат от тези като Харт, които са
постигнали успех на маркетинговото поприще. Според нея, най-доброто нещо, което
може да направи един автор, е да бъде част от дадена общност.
Максуел,
от Амърсбъри, която пише също и под псевдонима Тейс Бейкър, също изтъква този
тип връзки. „Смятам, че рекламирането, както на моята личност, така и на
книгата ми, са свързани. За мен това означава да бъда част от общности във
„Фейсбук“ и „Туитър“, а не само да пробутвам книгата си. Става въпрос за
взаимодействие с другите хора.“ Според нея, веднъж издадени, писателите, които
са по-скоро интровертни по характер, трябва да променят поне частично тази си
склонност.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.wickedlocal.com/amesbury/news/x1655329930/Writing-a-book-is-the-easy-part-then-comes-the-marketing#ixzz2dfjihbN9