четвъртък, 10 януари 2013 г.

Парадокс сред авторите



За първи път тази година в изследването на Digital Census зададохме специфични въпроси на авторите. Да, на авторите, все пак са важни, нали? От това изследване изникнаха някои изводи, които са интересни. Самото изследване раздели издадените по традиционен път автори от самостоятелно издаващите се, което има все по-малко и по-малко смисъл, но все пак ни дява някои полезни съпоставки.

Автори, издадени по традиционен път

Помолихме традиционно издадените автори* да определят по скала от 1 до 10 доколко са доволни от успеваемостта на техните издатели, (1 – много недоволни, 10 – много доволни). Средната им оценка беше 6,2, което предполага, че издателите им работят достатъчно добре, но трудно би могло да се приеме за блестящо. Когато започнахме да разпитваме по-подробно, тези автори ни дадоха някои интересни възгледи върху ценовите и маркетинговите стратегии на издателите на електронните им книги:

- не разбирам тяхната обосновка;
- продават електронните книги със завишени цени и не правят почти нищо за тяхното рекламиране;
- те занижиха цената на първата ми книга до 2,99 $, което изстреля продажбите й, но останалите книги са на цена от 9,99 $, която не е атрактивна;
- не съм убеден, че изобщо имат някаква стратегия;
- те реагираха много бавно на пазарните промени и едва сега обмислят намаления на цените на е-книгите, което се отрази на продажбите ми;
- завишаването на цените означава, че те не могат да бъдат конкурентни;
- крайно тесногръдият подход наложен от ръководството на компанията-майка не позволява никаква гъвкавост или здрав разум, в резултат на което продажбите на е-книгите ми са 2 % от общите продажби;
- маркетингът не струва.

Тези мнения обхващат най-малко 80 % от отговорите на авторите. Сигурен съм, че това няма да се хареса на издателите, но оттук възникват някои важни въпроси:

- Разясняват ли издателите своите маркетингови и ценови стратегии на авторите?
- Могат ли издателите да въведат гъвкава ценова стратегия за многобройните си книги?
- Работят ли издателите в достатъчно тясно сътрудничество с авторите, които познават пазара и конкурентите си?

Може би най-важното за издателите е, че 48 % от авторите издадени по традиционен път отговориха, че обмислят да започнат издават електронните си книги сами, а само 37 % заявиха, че не са склонни на такава стъпка (виж графиката).



Самоиздаващите се автори

Авторите, които издават книгите си сами изглеждат доста доволни от опита си. Попитани доколко са доволни от това, което са постигнали, средната им оценка бе 7,0. Това е по-добре, сравнено с оценката от 6,2, дадена от традиционно издаваните автори. Изглежда, че онези, които издават сами, се радват на относително висока степен на удовлетвореност, която е обяснима, като се има предвид, че държат под контрол и управляват собствения си успех. Въпреки това, изненадващо открихме, че 43,3 % от самоиздаващите се автори биха искали да сключат договор за издаването на книгите им, 44,3 % се колебаят и само 12 % са против.

Попитани какви предимства откриват в традиционното издаване, те дадоха множество отговори от утвърждаване, дистрибуция и права за чужбина, до по-голяма финансова безопасност (което може да накара някои от авторите, издавани по традиционен път, да повдигнат вежди).

Все пак мнозинството се изтъкна предимно маркетинга и рекламата като двете основни области в които биха искали да получат подкрепата на традиционен издател – абсолютно същата област, в която авторите негодуват от своите издатели.

Какво ни говори това

Очевидният извод е, че се намираме в забележително време, в което много автори преценяват плюсовете и минусите на самостоятелното и на традиционното издаване. Много самоиздаващи се автори, включително тези, които са имали значителен финансов успех, продължават да търсят престижа на традиционното издаване и имат желание да видят книгите си на полиците в книжарниците. Много от най-успешните самостоятелно издадени автори незабавно изтъкват големия обем работа и усилия, необходими, за да рекламират книгите си. В същото време те признават уменията, ресурсите и съответните възможности на традиционните издатели, които биха могли да им бъдат от полза и когато им се отдаде възможност, повечето (което не означава всички) са сключили сделка с такива издатели. Въпреки това изразът “които биха могли да им бъдат от полза” по-горе се оказва ключов, доколкото много от издадените по традиционен път автори са доста неудовлетворени от сключените сделки, лоша комуникация, слаби приходи и липсата на контрол.

Този парадокс показва, че се намираме в критичен момент за издателите, които трябва да променят равновесието в начина си на договаряне с авторите. Явно, ще има много различни възгледи по отношение на това как точно трябва да бъде извършена тази промяна, но има няколко очевидни области, които нашето изследване изведе на първите места. Издателите трябва да се насочат към огромния ентусиазъм, който съществува сред издаваните от тях автори. Макар не всеки автор би искал да се превърне в специалист по маркетинг, повечето биха били доволни да се впуснат много повече в тази област, ако бъдат окуражени (и им бъдат предоставени необходимите ресурси) да го направят.

Там където издателят не може да осигури необходимата маркетингова подкрепа, те трябва да го признаят честно и да дадат повече свобода за различни решения, които авторите биха могли да намерят, за да постигнат успех. Договорите между авторите и издателите вероятно ще трябва да еволюират към по-голяма степен на партньорство с по-равномерно разпределени права и отговорности и за двете страни.

----------------------------

* В проучването са взели участие 220 автора, издадени по традиционен път и 125 автора, които са издали творбите си самостоятелно.

~~~~~~~~~~~~~~~~~