вторник, 27 ноември 2012 г.

Митът за самостоятелното издаване като недостойно



Представата, че самостоятелното издаване е нещо лошо, беше твърде силно вкоренена в продължение на повече от петдесет години и за това си имаше реални причини, но, както толкова много други неща в наше време, настъпиха промени и тази представа вече започва да се превръща в лош мит.

Малко история

Повечето хора не знаят, че Марк Твен е издавал сам повечето от своите книги. Това е било нещо обичайно през ХVІІІ и ІХХ в. Дори не бихме чули за “Тарзан” или за Едгар Райс Бъроуз, ако неговият син не го накарал да публикува сам книгата си, която не успял да продаде на нито едно тогавашно издателство. Проблемът е, че през втората половина на ХХ в. самостоятелното издаване на книги е придобило лоша слава.

Защо на самиздата се гледа с лошо око?

1. Романите, които са се издавали, често са били посредствени.

През последните пет десетилетия на миналия век, издаването на книга чрез традиционен издател беше подобно на това, актьор да кандидатства за роля в постановка на Бродуей. Не те допускат, ако не си на световно ниво. По този начин мързеливите писатели (или писателите с твърде голямо его, които мислят, че всяка дума, която пишат е златна) харчеха хиляди, само за да напълнят гаража си с копията от собствената си книга, които раздаваха на приятели и роднини или се опитваха да пробутат на малки, квартални книжарници. Тези писатели обикновено приключваха с този си опит, след като мечтите им биваха унищожени от разходите, от реалностите на дистрибуцията и липсата на място в гаражите им.

2. Качеството на самите книги почти винаги е било лошо.

Преди навлизането на компютрите, процесът по подготвянето на една книга и нейното отпечатване беше доста сложен. Авторите, които сами издаваха книгите си, често наемаха посредствени фирми и в повечето случаи отпечатаните книги изглеждаха като кърпени. Тук дори не става въпрос за редакторска работа или за дизайн. Просто самиздатските книги през втората половина на ХХ в. изглеждаха ужасно.

3. Проблемът Writer’s Digest.

За последните седемдесет години Writer’s Digest рекламираше сред писателите идеята, че могат да отпечатат книгите си евтино и бързо. Нещо като схема за моментално забогатяване. Този постоянен натиск за търсене на преки пътища за издаване обезцени всичко, което някога някъде беше издавано от своя автор. По този начин бяха унищожени проекти, за които нямаше друга възможност освен самоиздаването поради специфичната им тематика или съдържание.

4. Монополът.

През втората половина на ХХ в. традиционните издатели свършиха добра работа в насаждането на идеята, че те са единствените играчи на пазара. Ако един писател искаше да бъде уважаван, книгата му да влезе в дистрибуторската мрежа и книжарниците, то тя трябваше да бъде издадена от някое от големите издателства. През петдесетте и шестдесетте години, големите издателства се опитваха да купят всяко малко издателство или да го унищожат, за да се превърнат в единствените играчи на пазара. Появата на литературните агенти ускори този процес. Опитвайки се да завържат връзки сред големите риби, агентите често имаха надменно отношение към малките издателства.

Освен това големите издателства се договориха с дистрибуторските вериги, да разпространяват единствено книгите на големите издателски къщи, като с това практически замразиха работата на малките издателства или на самоиздаващите се автори. Големите контролираха почти изцяло дистрибуторската мрежа и нещата се влошиха още повече с появата на веригите от книжарници. Това положение се задържа до към 2007 г.

Какво се промени след това

Някои неща се промениха, някои – не, но със сигурност на самостоятелното издаване вече не се гледа с лошо око. Големите издателства загубиха играта в почти всички области.

1. Качеството варира при всички.

Колкото и странно да изглежда, качеството на книгите, издадени от големите издателства варира по същия начин, както и качеството на самоиздаваните книги. Финансовата стагнация, орязаните бюджети и претрупаните с работа редактори направиха големите издателства доста немарливи, унищожавайки напълно един от основните аргументи в полза на издаването чрез издателство. Продаването на правата на една книга дори на голям издател от Ню Йорк не гарантира, че книгата ще бъде с добра корица или ще бъде добре редактирана и коригирана. Факт.

2. Всеки може да създаде професионална корица или да извърши професионална текстообработка.

Компютрите дават изключителни възможности и с едно добро изучаване на съответните програми, всеки може да създаде корица. И ако имате добро око или сте разглеждали внимателно кориците на книгите, които сте чели през годините, след известна практика можете да създадете професионално изглеждаща корица. за съжаление не малко автори отказват да поемат отговорност дори за собствените си пари, какво остава за изучаването на програми за дизайн.

3. Електронната търговия откопчи монопола от ръцете на големите издателства.

Днес всяко малко издателство или самоиздаващ се автор може да вкара книгите си в дистрибуторската верига, независимо дали под формата на електронна книга или на хартия, чрез интернет-книжарниците. Големите издателства пропуснаха тази промяна и не предприеха нищо. Сега вече е невъзможно да върнат нещата назад. Нещо повече: книжарниците, дори големите вериги, които се снабдяват чрез класическата дистрибуторска мрежа, предлагат почти едни и същи заглавия. Всеки може да го забележи, само като влезе в няколко книжарници. Читателите обаче искат разнообразие и го получават чрез Амазон и множеството други онлайн-книжарници. А днес всеки може лесно да качи за продажба книгата си в тях. Всеки. Лесно и евтино.

4. Проблемът Writer’s Digest продължава да съществва, но в друга форма.

Огромен брой малки посредници предлагат на авторите да свършат част от дребната работа по текстообработката, дизайна или самото качване на книгите по онлайн-книжарниците, срещу скромен процент от продажбите. Много автори им предоставиха тази възможност, защото процентът, който посредниците им искаха беше значително по-малък, отколкото исканият от големите издателства. Въпреки това че 15 % не изглеждат много, когато един автор реши да издаде книгата си в електронен вариант, трябва да има предвид, че тя няма изчерпване и може да се продава с години, десетилетия наред, докато не реши по някаква причина да я свали от продажба. Тогава тези 15 % се превръщат в една доста голяма сума, която той губи срещу извършването на доста скромна работа.

5. Старите книги са златна мина.

За онези автори, написали множество романи през годините, които са били публикувани някога, но тиражите отдавна са изчерпани и вече са получили обратно правата върху тях, интернет и електронните книжарници са златна мина. Тези отдавна изчерпани романи не им носят пари от години и нито един издател няма да се наеме да преиздава нещо, освен ако не е велика класика и то – неясно кога. В такъв случай авторът може да ги преиздаде сам, като ги пусне за продажба в интернет книжарниците и отново да печели от тях, да не говорим, че може да ги преиздаде паралелно и в електронен вариант.

Какво е бъдещето на този мит?

Ето и някои прогнози:

1. Все още съществуват хора, които мислят, че самиздатът е нещо лошо. Това обикновено са стари издатели, редактори или писатели, както и преподаватели, които не познават историята на предмета, който преподават. те ще продължат да говорят лошо за самоиздаващите се автори, защитавайки нещо остаряло, но просто не им обръщайте внимание.

2. На читателите не им пука. Това, което те харесват и търсят е интересна, добре написана история. Те ще купят една книга, ако чуят добри отзиви за нея, чували са за автора или им е харесала корицата и изобщо не им пука дали книгата е била издадена от голямо издателство, от малък, независим издател, или от самия автор. Никой не купува книга въз основа на това кой я е издал. Това винаги е било така и така и ще си остане.

3. Боклуците, зле написаните и глупави истории, както дори и преекспонираните книги ще потънат като камъни в блато. Големите издателства вече много трудно могат да наложат една книга, най-малкото защото читателите имат много голям избор и много начини да се доберат до книги, които харесват. Добри истории, с добър сюжет, написани добре, винаги ще намират читатели.

4. Големите издателства няма да изчезнат, но много от тях ще пропаднат, ако не се пригодят към новите условия, а тяхното място ще бъде заето от малките, новопоявили се издателства, които ще се развият. Единствената разлика ще бъде, че големите издателски къщи, малките издателства и самоиздаващите се автори ще могат да използват едни и същи дистрибуторски канали и да продават книгите си на едни и същи места.

В заключение...

Времената, в които големите издателства контролираха какво да четат хората, приключиха. Времената, в които големите издателства контролираха писателите какви книги да пишат, ако искат да бъдат публикувани, свършиха. Винаги ще ги има онези, които ще мрънкат против самостоятелния начин на издаване, но митът, че самиздатът е лошо нещо, също изчезва. Времената се промениха и продължават да се променят, така че е време да приемем, че този начин на издаване както на нови книги, така и на стари, с отдавна изчерпани тираж, е напълно приемлив. Само трябва да се прави умно. Не плащайте друг да го прави вместо вас.

Share

петък, 23 ноември 2012 г.

Митът за литературните агенти



Този мит е простичък: за да продадете книгата си, ви трябва агент.

Да бъдем наясно: харесвам агентите и нямам никакво желание да им нанасям каквато и да било вреда, но митовете, които се ширят в наши дни за тях са толкова устойчиви и вредни, особено за начинаещите писатели, че поне един от тях трябва да бъде изяснен, макар те да са доста повече.

Най-големият от тях, който се утвърди през последните двадесет години е, че ви трябва литературен агент, за да успеете да продадете книгата си. Това разбира се изобщо не е вярно, но за да бъде обяснено, трябва да се върнем години назад.

Малко история

Литературните агенти са се появили от театъра и киното в периода между 1900 – 1950 г. В началото те са били използвани от писателите да им помагат с договорите, да представят книгите им пред филмовата и ранната телевизионна индустрия, както и да се занимават с продажбата на творбите им в чужбина. В онези времена агентите са били просто по-нисши служители, използвани от писателите да вършат част от времепоглъщащата работа. Тогава, през първата половина на ХХ в., писателите са контактували пряко с редакторите и нито на едните, нито на другите, нито на издателите не им е хрумвало, че трябва да има посредник между тях.

С разрастването на бизнеса обаче, твърде малко писатели са живеели близо до Ню Йорк, където са били големите издателства и се е налагало ръкописите да бъдат изпращани по пощата, което постепенно се е наложило като норма в работата. Редакторите и писателите продължавали да работят заедно, а агентите са помагали със сключването на сделките, с уреждането на договорите, представяли са творбите зад граница и в Холивуд, но до началото на деветдесетте години споразуменията са се сключвали между писателите и редакторите на вечеря в ресторант, с ръкостискане, докато агентите са се занимавали с подробностите след договарянето.

Някога редакторите са седяли зад бюрата си, а писателите им носили своите ръкописи. В началото на 80-те издателите са се опитали да намалят притока от текстове, който постепенно се увеличавал, поставяйки изисквания като това, че не приемат ръкописи, освен ако не са били поискани – нещо просто, което, ако не се спази, затваряло вратите на новите писатели. Издателствата наемали огромни офиси, пълни с ръкописи и редактори, които да се ровят в тях, в търсене на скъпоценни камъни сред боклука. В началото на 90-те обаче в издателския бизнес се случиха няколко неща, като едно от най-важните беше колапсът на дистрибуторската мрежа. Издателствата трябваше да свият разходите си, големите дистрибуторски мрежи погълнаха малките, а в същото време цените на наемите в Ню Йорк се покачваха непрекъснато. Издателите вече не можеха да си позволят да наемат огромни офиси и да поддържат армии от редактори.

В този период литературните агенти започнаха да вършат все повече и повече работа за писателите и добрите писатели имаха силни агенти по простата причина, че най-добрите агенти винаги предпочитаха да работят с търсени писатели. Същевременно писателите ставаха все по-неизвестни за издателите, ямата между едните и другите се разширяваше и за издателите, писателите се превърнаха в някаква тълпа от хора с компютър, която ставаше все по-многобройна и тази вълна от ръкописи, прииждаща към затруднените финансово издатели и претрупаните с работа редактори, трябваше да бъде спряна. Ето как някому някъде хрумнало да накара агентите да се занимават с това.

По този начин се появило онова изискване на издателствата: “Приемат се само ръкописи, представени от литературен агент.”

В резултат на това през последните десетина – петнадесет години тази вълна от ръкописи заля агентите. По-старите от тях се изпокриха, защото тяхната работа не беше да четат ръкописи, докато същевременно изникнаха нови агенти и агенции, които се възползваха от това изискване и започнаха да доят парите на писателите и да съсипват мечтите им.

Връзките между отделните участници в този бранш

Нека да спрем за момент и да разгледаме отново връзката агент – редактор – писател – издател.

Първо. Писателят продава на издателя ръкопис, за който се сключва договор между тези две страни. На прост бизнес език писателят създава продукт и си сътрудничи с издателя за производството и разпространението на този продукт.

Второ. Редакторът работи за издателя, получава заплатата си от издателя и представя интересите на издателя.

Трето. Агентите работят за писателя и представят интересите на писателя. Нищо повече.

Агентите биват наемани, за да свършат определена странична за писателите работа, която трябва да бъде свършена, да помагат при уреждането на договорите, да бъдат питбули, когато закъсняват уговорените плащания, да имат връзки в Холивуд или в чужбина, макар последното да не е задължително. Те са бизнес-връзката между писателя и издателя и задачата им е да освободят редактора и писателя да се занимават с творческата страна на работата.

И изведнъж, поради тогавашното положение, издателят изисква от писателя да наеме и да плаща на чиновник още преди да е погледнал ръкописа му. Моля?

Нека да обясним защо тази система ще се провали и то здраво: тя превръща агентите в стражи срещу всички калпави ръкописи, с които издателят не желае да се занимава, но това не е работа на агентите. Когато наемате агент, вие го наемате, за да защитава интересите ви и да ви помогне със своите контакти. Някои млади агенти обаче си мислят, че те са едва ли не по-важни от писателя и са му едва ли не началници. Разбира се, нито един дългогодишен агент, както и нито един дългогодишен писател не мислят така, но младите агенти и новите писатели често изпадат в тази заблуда и се стига до там, агентът да кара писателя да пренаписва своята книга според представите на агента. Моля???

Ако агентът можеше да пише, щеше да е писател, а не да взима 15 % от това, което печели авторът от труда си. Не забравяйте, че агентите са ваши наемници, вие, писателите, сте им работодатели и вие сте тези, които трябва да им казвате какво да правят, а не те на вас.

Изискването на издателите всеки ръкопис да минава през агент позволява на агентите да си мислят, че имат повече власт отколкото реално имат и карат начинаещите писатели да вярват в това. Има купища писатели, които са изпадали в лудо щастие от това, че са успяли да си намерят агент. А агентът се оказва двадесет и шестгодишен младеж, бивш редактор, който е бил уволнен, но е решил, че може да си изкарва хляба по този начин. Този агент нито ще знае как да договори добри условия за писателя, нито пък има някакви контакти, освен да речем няколко колеги от издателството, в което е работил преди време. Но като бивши редактори, са на мнение че знаят как да направят една книга по-добра и карат писателите да пренаписват и пренаписват, времето си минава и никой не печели нищо.

Изводът е, че всеки може да бъде агент. Не е случайна онази шега: “Какво е необходимо за да бъдеш литературен агент? Канцелария.”

Излиза че писателите предоставят работата си, мечтите си, бъдещето си в ръцете на човек, на когото му трябва единствено канцелария. Не виждате ли колко е глупаво и тъжно?

Трябва също така да се разбере, че не съществува нормативна база за работата на агентите. Във финансовия свят видяхме колко добре се справят хората, които не подлежат на каквато и да било нормативна база и въпреки това писателите наемат агенти, които често няма как да проучат и им поверяват цялата дейност, свързана с техните приходи. Ако си мислите, че сред литературните агенти няма спекуланти, дълбоко се лъжете.

Друга причина поради която тази система се разцепва и ще се провали е, че до редакторите не достигат новаторските книги и автори, които те търсят. Те не могат да видят новите таланти, защото агентите и самата система ги блокират. Тези нови таланти и новатори попадат в капана на пренаписването, наложено от агента, който разбирал по-добре как трябва да изглежда една книга и ако до редактора достига нещо, то е поредният безцветен ръкопис, който “пасва” на стереотипа на наложилите се автори.

Някои насоки

Има няколко основополагащи правила, които са в основата на стандартите в този бизнес и вие можете да вземете онези от тях, които ще ви помогнат в писането и борбата ви с мита за литературните агенти:

1. Агентът е ваш подчинен и получава 15 % от това, което вие печелите. Нищо повече. Тяхната работа не е да продават книгите ви и да ви помагат да ги пренаписвате. Писателят сте вие. Вярвайте в своя стил и талант. Ако агентите не правят това, което вие очаквате от тях, просто ги уволнете.

2. Движението на парите е в посока към писателя. Не наемайте някой, който ще ви казва какво да правите, само за да му плащате от собствения си джоб.

3. Редакторите се нуждаят от нови книги. Те трябва да спазват месечните си нормативи. Те трябва да погледнат вашия ръкопис, защото ако го отхвърлят, а се окаже, че вие сте следващия Дан Браун, те ще бъдат изхвърлени на улицата. Помнете, че те работят за корпорации, работата им е да откриват нови добри книги и да докарват пари на своя работодател, а не да отхвърлят ръкописите само защото на антетката на придружителното писмо не стои името на някой нает от вас чиновник.

4. В наши дни, бланката за отказ съдържа думите: “Приемаме единствено ръкописи, които са представени от литературен агент”. Това означава точно същото, което е означавало винаги в историята на книгоиздаването: нищо. Означава, че по една или друга причина, ръкописът не е съвпаднал с издателската политика на съответното издателство. Може вашият ръкопис да е скапан, но може и просто да не отговаря на политиката им. Най вероятно не сте се научили как да представяте книгата си и да напишете добро придружително писмо, в резултат на което никой изобщо не си е направил труда да погледне ръкописа ви и да види, че той е наистина добър.

5. Повечето агенти, които бихте могли да наемете като неиздаван автор не са агентите, които бихте искали след като книгата ви излезе на пазара. Дори само това унищожава повече писателски кариери отколкото всичко останало.

6. Книгите се продават сами. Агентите не могат да принудят един издател да купи правата върху книгата. Книгата трябва да е достатъчно добра и да съвпадне с издателската политика на съответното издателство, за да бъде купена от него. Нищо повече. Наемането на агент не ви осигурява никакви вълшебни предимства. Даже може  изобщо да не ви е от помощ, защото агентът вероятно има някаква представа кои издателства биха я купили по принцип и кои – не и никога няма да опита да я представи на издател, който може би точно в този момент търси книга като вашата, за да започне нещо ново.

7. Редакторите никога не знаят какво търсят, докато не го прочетат. Така че ако някой агент ви каже, че знае отлично какво търси един редактор, значи е пълен боклук.

8. Литературните агенти, които водят редовно свои блогове са рисковани, след като имат достатъчно време, в което да не работят за своите работодатели – техните писатели. Все едно да имате фирма, а ваш служител да блогва по цял ден за фирмата ви. Едва ли бихте го задържали на работа.

Подсказка: Топ-агентите трудно могат да бъдат открити, техните агенции имат статични уебсайтове и едва ли ще можете да наемете някого от тях, освен ако вече нямате предложение от добро издателство, та да ви помогнат със сключването на договора.

9. В наши дни е безкрайно лесно да разберете какъв жанр издава даден издател само като влезете в книжарница или проверите на сайта на издателството списъка с издадените от него книги. И това не включва множеството ресурси, които са в услуга на писателите днес.

10. Второразредните и новите агенти, които бихте могли да наемете без да имате предложение от издател, изпращат ръкописа ви по имейл точно така, както бихте го правили и вие. Ръкописите пристигат на едно и също място, в един и същи кюп с всички останали. Само че има нещо, което не знаете. Редакторите и издателите мразят некадърните агенти и автоматично отхвърлят всичко, което получават от тях. Не отричам, че някои агенти имат своите контакти и познанства, но те си имат и своите неприятели, което пък отрязва възможността ръкописът ви да попадне там, където бихте могли да го изпратите сам. С други думи, ако дадете на някой агент да продава вашия ръкопис, това може да е много по-лошо, отколкото да нямате изобщо агент.

11. Младите агенти не познават договорите и не знаят как да сключат договор, а именно затова ги наемате. В резултат на това има не един или два случая в които агентът е договорил доста неизгодни условия за своя работодател – писателя и това се случва непрекъснато.

Share

Издателският бизнес и правилата в него



“Така се прави”

Колко пъти младите писатели са чували тази глупава фраза? Някои по-опитен автор, агент или издател я казват така, сякаш въпросното правило е издълбано в каменен скрижал. Не. Истината е, че нищо в този бизнес не е написано на скрижали.

Нищо.

Всеки писател е различен. И най-добрият съвет може да е чудесен за един писател, но за друг да е напълно погрешен. Едни писатели се нуждаят от литературни агенти, които да погледнат ръкописите им, за други агентите са излишни. Едни писатели познават бизнеса, на други им трябва помощ, за да се справят. Как се учат писателите?

Посрещнете всяко изказване, от който и да е писател с включен детектор за глупости и ако по някаква причина въпросното изказване ви прозвучи погрешно го подминете. То може да е очевидно за този, който го казва, но съвсем неправилно за вас. И бъдете изключително, крайно предпазливи към твърденията на писател, които не са далеч, далеч пред вас.

Прекарайте всяко изказване на всеки издател през много фина преценка. Запитайте се защо те казват това, което казват, каква тяхна корпоративна нужда обслужва и дали в крайна сметка може да ви бъде от полза.

Не забравяйте, че издателите не са писатели

и те имат представа от това, което им е необходимо на самите тях, в тяхното издателство. Издателите имат най-доброто намерение да помагат на писателите и наистина го правят, но те често не могат да разберат как писателите печелят и повечето от тях са на мнение, че писателите не могат да се изхранват от труда си. Това тяхно мнение се дължи на факта, че те виждат единствено относително скромни аванси, които изплащат на авторите. Когато започнат да ви обясняват нещо подобно, кимайте учтиво и не ги слушайте.

И не забравяйте, че те си имат своите корпоративни списъци – такава им е работата.

Вземете всяко едно изказване от литературните агенти и го закопайте. Агентите не са писатели, те не могат да ви помогнат да пренапишете книгата си и познават по шест или седем издателя, които често дори не са сред водещите издателства. Ако някой агент ви казва направо, че трябва да направите нещо, а то ви се струва напълно погрешно, бягайте! Помнете, че издателите си имат своите приоритети, а те не винаги са вашите приоритети. Това са техните приоритети. Да не говорим, че в наши дни немалко от литературните агенти или работят в много тясно сътрудничество с някой издател, или са открили собствено издателство с произтичащия от това конфликт на интереси. Внимавайте! Разбира се, агентите си имат и добрите страни.

Затова посещавайте конференции, слушайте лекции на други писатели и издатели, четете написани по темата книги, проучвайте бизнеса и прилагайте наученото в работата си, но взимайте само това, което ви се струва правилно на вас самите. И продължавайте да пишете, да се усъвършенствате и да изпращате ръкописите си в издателствата.

Писателите трябва да имат предвид

че това, което е било вярно само преди няколко години, вече не е актуално. Ако някой разказва за това как е успял да пробие с първата си книга през 1992 г., то съветите му изобщо няма да са вярни за начинаещите писатели днес. Те трябва да са наясно с новостите в издателския бизнес, с промените, които настъпват и да не отхвърлят възможностите на новите технологии, които навлизат с шеметна скорост.

Този бизнес е много променлив, особено в наши дни. Всяко правило, което бива давано, скоро се оказва остаряло, така че единствените правила, които трябва да се спазват са правилата, които човек сам си определя. Когато нещо не разбираме, търсим начин да го разберем и ако тогава се появи някой, който каже: “Така се прави!” се хващаме за това правило като удавници за въже. Често пъти, ако някой друг ни каже: “Пусни това въже, че ще се оплетеш и ще се удавиш!”, се нервираме и не желаем да се откажем от онова правило, което ни дава сигурност.

Пуснете се от въжето и вярвайте на собствения си талант и умения

Желанието за сигурност поражда търсенето на правила и това е в основата на много митове, които са се развили като “трябва да пренаписваш всичко”, “трябва да си намериш агент”, “трябва сам да се рекламираш”, “не трябва да си позволяваш да пишеш бързо, защото ще се получи зле”. Правило подир правило, всички те идват отвън, а повечето не са нищо повече от лоши съвети, в които вярва и този, който ги дава. Номерът е да се пуснете от въжето, да започнете да плувате сами и да откриете това, което върши работа конкретно за вас. Ако вярвате, че трябва да пренаписвате всичко, напишете един или два разказа и ги изпратете някъде ей така, без да сте ги пренаписали, само за да видите какво ще се получи. Ако не успеете да си намерите агент, който да прочете творбата ви, просто я изпратете на някой издател. Ако мислите, че не сте в състояние да напишете повече от петстотин думи дневно, защото няма да ви се получи толкова добре, удвоете темпото си, само за да видите как ще върви.

Ето и някои от основните правила, чието сляпо следване може да се окаже пагубно за писателите:

1. Трябва да пренаписваш.

Това е глупаво, защото писането идва от творческата половина на ума ни, докато пренаписването се извършва чрез логичната му част. Творческата страна винаги е по-добра, но дори и това е различно за всеки писател, независимо от каква величина е. Някои никога не пренаписват това, което са написали, други просто поправят някоя дреболия, някои пък пренаписват текстовете си десетки пъти. Всеки подход е правилен. Добрите писатели просто са открили това, което им допада най-много, но ако начинаещ писател послуша някого, който казва че ТРЯБВА да се пренаписва всеки текст, това може да убие собствения му стил. Това правило е разрушително. Опитайет да работите по разблични наини и изберете този, който ви подхожда най-много.

2. Трябва да намериш литературен агент.

Това е толкова лош съвет за такава голяма част от писателите, че чак е плашещо. В наши дни има множество възможности да се справим без агенти. Може да наемете адвокати като бизнес-консултанти, можете да вършите всичко сам, можете да наемате агенти за всяка отделна книга и не забравяйте приказката, че агентът, който търсите като неиздаван автор няма да е агентът, който ще ви трябва когато станете издаван автор. Не е задължително да имате агент, за да се купуват книгите ви, но всеки писател има свой собствен подход. Просто не приемайте този мит като задължително правило, без което не може.

3. Издателите не харесват ... (попълнете сами), затова не трябва да пишете по този начин.

Пишете със страст така, както ви допада и изпратете ръкописа си на някой издател. Ако той не го хареса, ще ви откаже. Голяма работа, пълно е с други. Спрете да се притеснявате за това какво издателите или литературните агенти харесват и пишете така, както на вас ви харесва. Бъдете артист вместо да лижете подметките на някой агент или издател в търсене на вниманието му. Мислете сами, бъдете себе си, пишете това, което искате. Няма правила.

4. Пазарът е свит, така че трябва ... (отново попълнете сами).

Пазарът винаги е бил свит, но нещата непрекъснато търпят промени. Днес се издават повече книги от когато и да било друг път, има повече начини, повече пазари, повече възможности за писателите да печелят. Твърдението за “свития пазар” е още по-глупаво, когато идва от устата на някой млад литературен агент, който кара писателя да пренаписва книгата си десетки пъти без самият да знае изобщо за какво иде реч. Чуете ли ги от някого, бъдете нащрек. Това твърдение е било повтаряно и през седемдесетте години на миналия век, и през осемдесетте, и през деветдесетте. Истината е, че издателският бизнес винаги търси добри книги и нови писатели и винаги си е бил свит по един или друг начин.

Напълно нов свят

В наши дни издателският бизнес преминава през купища промени, повечето то които са свързани с начините на дистрибуция. Писателите бяха толкова притиснати от системата, че те търсят все нови и нови начини да поемат нещата в свой контрол чрез независимо публикуване. Електронните книги, електронните четци и разнообразните начини на издаване в електронен формат позволяват на писателите да станат и издатели, докаот електронното книгоразпространение позволява на читателите да имат повече от книгите на любимите си автори, на непознати автори или просто на книги, които отдавна са изчерпани на хартия.

Тази нова област от книгоиздаването започва да се пълни бързо с правила и бъдещи митове. От край време на самиздата се е гледало с лошо око от корифеите, които и да са те. Само че нещата отдавна се промениха и, с изключение на няколко безнадеждно остаряли ветерана, новите писатели са в крак с новите технологии и ги използват успешно.

Преди обаче да поемете по този път, трябва да имате предвид:

- За да станете професионален разказвач, трябва да извървите дълъг път. Може да ви се струва, че първият ви роман е страхотен само защото сте го пренаписали десетина пъти и приятелите ви са го харесали, но, както и в старите времена, крайната дума има читателят. Издайте го както намерите за добре – дали по традиционния начин, или като независим писател – но напишете втори, продължете с трети, четете, учете се , усъвършенствайте се.

- Ню Йоркските издатели могат да “напъхат” книгата ви в ръцете на хиляди и хиляди хора, като същевременно подпомогнат продажбите на другите ви книги включително онези, които се продават онлайн. Можете също така да публикувате книгата си първо онлайн, след което да търсите традиционните издатели, като междувременно изкарате някакви пари. Но дори и да сте независим писател, не отписвайте и традиционните издатели.

Както и за всичко останало в бранша и тук няма правила. Постъпете така, както чувствате, че ще е най-добре за вас и не обръщайте внимание на когото и да било, който се опитва да ви поставя правила.

Накратко

Издаването на книги е бизнес. Голям бизнес, ръководен от големи корпорации в традиционното книгоиздаване или ваш малък бизнес, когато издавате като независим писател. Така или иначе, бизнесът си е бизнес. Научете основите му, неговите принципи, корпоративните политики и начини на мислене. Повечето от нещата, които се случват, си имат своята логика. Не приемайте нищо лично. Това е просто бизнес.

Всеки писател пише различно, вие – също. Вашият начин ще бъде правилен само за вас. Затова, вместо да слушате другите или да търсите тайната на успеха, просто седнете пред компютъра си и експериментирайте с всяка форма и метод, докато намерите своя начин да създавате книги, които читателите харесват и купуват.

Най-важното е да не спирате да се учите. Този бизнес се променя непрекъснато и единственият начин да сте в час с промените в него е да следите новостите и да подбирате съветите, които ви вършат работа Запознавайте се с всичко, което става в тази сфера. Доверете се на собствения си усет, доверете се на собствените си методи и умения. Изпращайте ръкописите си на издатели, докато намерите онези, които ще ги купят. Или пък издавайте като независим писател. Или пък направете и двете. Единственият правилен път е вашият път.

Източник: http://www.deanwesleysmith.com/?p=4334

Share