Митът за литературните агенти

Този мит е простичък: за да продадете книгата си, ви трябва агент.

Да бъдем наясно: харесвам агентите и нямам никакво желание да им нанасям каквато и да било вреда, но митовете, които се ширят в наши дни за тях са толкова устойчиви и вредни, особено за начинаещите писатели, че поне един от тях трябва да бъде изяснен, макар те да са доста повече.

Най-големият от тях, който се утвърди през последните двадесет години е, че ви трябва литературен агент, за да успеете да продадете книгата си. Това разбира се изобщо не е вярно, но за да бъде обяснено, трябва да се върнем години назад.

Малко история

Литературните агенти са се появили от театъра и киното в периода между 1900 – 1950 г. В началото те са били използвани от писателите да им помагат с договорите, да представят книгите им пред филмовата и ранната телевизионна индустрия, както и да се занимават с продажбата на творбите им в чужбина. В онези времена агентите са били просто по-нисши служители, използвани от писателите да вършат част от времепоглъщащата работа. Тогава, през първата половина на ХХ в., писателите са контактували пряко с редакторите и нито на едните, нито на другите, нито на издателите не им е хрумвало, че трябва да има посредник между тях.

С разрастването на бизнеса обаче, твърде малко писатели са живеели близо до Ню Йорк, където са били големите издателства и се е налагало ръкописите да бъдат изпращани по пощата, което постепенно се е наложило като норма в работата. Редакторите и писателите продължавали да работят заедно, а агентите са помагали със сключването на сделките, с уреждането на договорите, представяли са творбите зад граница и в Холивуд, но до началото на деветдесетте години споразуменията са се сключвали между писателите и редакторите на вечеря в ресторант, с ръкостискане, докато агентите са се занимавали с подробностите след договарянето.

Някога редакторите са седяли зад бюрата си, а писателите им носили своите ръкописи. В началото на 80-те издателите са се опитали да намалят притока от текстове, който постепенно се увеличавал, поставяйки изисквания като това, че не приемат ръкописи, освен ако не са били поискани – нещо просто, което, ако не се спази, затваряло вратите на новите писатели. Издателствата наемали огромни офиси, пълни с ръкописи и редактори, които да се ровят в тях, в търсене на скъпоценни камъни сред боклука. В началото на 90-те обаче в издателския бизнес се случиха няколко неща, като едно от най-важните беше колапсът на дистрибуторската мрежа. Издателствата трябваше да свият разходите си, големите дистрибуторски мрежи погълнаха малките, а в същото време цените на наемите в Ню Йорк се покачваха непрекъснато. Издателите вече не можеха да си позволят да наемат огромни офиси и да поддържат армии от редактори.

В този период литературните агенти започнаха да вършат все повече и повече работа за писателите и добрите писатели имаха силни агенти по простата причина, че най-добрите агенти винаги предпочитаха да работят с търсени писатели. Същевременно писателите ставаха все по-неизвестни за издателите, ямата между едните и другите се разширяваше и за издателите, писателите се превърнаха в някаква тълпа от хора с компютър, която ставаше все по-многобройна и тази вълна от ръкописи, прииждаща към затруднените финансово издатели и претрупаните с работа редактори, трябваше да бъде спряна. Ето как някому някъде хрумнало да накара агентите да се занимават с това.

По този начин се появило онова изискване на издателствата: “Приемат се само ръкописи, представени от литературен агент.”

В резултат на това през последните десетина – петнадесет години тази вълна от ръкописи заля агентите. По-старите от тях се изпокриха, защото тяхната работа не беше да четат ръкописи, докато същевременно изникнаха нови агенти и агенции, които се възползваха от това изискване и започнаха да доят парите на писателите и да съсипват мечтите им.

Връзките между отделните участници в този бранш

Нека да спрем за момент и да разгледаме отново връзката агент – редактор – писател – издател.

Първо. Писателят продава на издателя ръкопис, за който се сключва договор между тези две страни. На прост бизнес език писателят създава продукт и си сътрудничи с издателя за производството и разпространението на този продукт.

Второ. Редакторът работи за издателя, получава заплатата си от издателя и представя интересите на издателя.

Трето. Агентите работят за писателя и представят интересите на писателя. Нищо повече.

Агентите биват наемани, за да свършат определена странична за писателите работа, която трябва да бъде свършена, да помагат при уреждането на договорите, да бъдат питбули, когато закъсняват уговорените плащания, да имат връзки в Холивуд или в чужбина, макар последното да не е задължително. Те са бизнес-връзката между писателя и издателя и задачата им е да освободят редактора и писателя да се занимават с творческата страна на работата.

И изведнъж, поради тогавашното положение, издателят изисква от писателя да наеме и да плаща на чиновник още преди да е погледнал ръкописа му. Моля?

Нека да обясним защо тази система ще се провали и то здраво: тя превръща агентите в стражи срещу всички калпави ръкописи, с които издателят не желае да се занимава, но това не е работа на агентите. Когато наемате агент, вие го наемате, за да защитава интересите ви и да ви помогне със своите контакти. Някои млади агенти обаче си мислят, че те са едва ли не по-важни от писателя и са му едва ли не началници. Разбира се, нито един дългогодишен агент, както и нито един дългогодишен писател не мислят така, но младите агенти и новите писатели често изпадат в тази заблуда и се стига до там, агентът да кара писателя да пренаписва своята книга според представите на агента. Моля???

Ако агентът можеше да пише, щеше да е писател, а не да взима 15 % от това, което печели авторът от труда си. Не забравяйте, че агентите са ваши наемници, вие, писателите, сте им работодатели и вие сте тези, които трябва да им казвате какво да правят, а не те на вас.

Изискването на издателите всеки ръкопис да минава през агент позволява на агентите да си мислят, че имат повече власт отколкото реално имат и карат начинаещите писатели да вярват в това. Има купища писатели, които са изпадали в лудо щастие от това, че са успяли да си намерят агент. А агентът се оказва двадесет и шестгодишен младеж, бивш редактор, който е бил уволнен, но е решил, че може да си изкарва хляба по този начин. Този агент нито ще знае как да договори добри условия за писателя, нито пък има някакви контакти, освен да речем няколко колеги от издателството, в което е работил преди време. Но като бивши редактори, са на мнение че знаят как да направят една книга по-добра и карат писателите да пренаписват и пренаписват, времето си минава и никой не печели нищо.

Изводът е, че всеки може да бъде агент. Не е случайна онази шега: “Какво е необходимо за да бъдеш литературен агент? Канцелария.”

Излиза че писателите предоставят работата си, мечтите си, бъдещето си в ръцете на човек, на когото му трябва единствено канцелария. Не виждате ли колко е глупаво и тъжно?

Трябва също така да се разбере, че не съществува нормативна база за работата на агентите. Във финансовия свят видяхме колко добре се справят хората, които не подлежат на каквато и да било нормативна база и въпреки това писателите наемат агенти, които често няма как да проучат и им поверяват цялата дейност, свързана с техните приходи. Ако си мислите, че сред литературните агенти няма спекуланти, дълбоко се лъжете.

Друга причина поради която тази система се разцепва и ще се провали е, че до редакторите не достигат новаторските книги и автори, които те търсят. Те не могат да видят новите таланти, защото агентите и самата система ги блокират. Тези нови таланти и новатори попадат в капана на пренаписването, наложено от агента, който разбирал по-добре как трябва да изглежда една книга и ако до редактора достига нещо, то е поредният безцветен ръкопис, който “пасва” на стереотипа на наложилите се автори.

Някои насоки

Има няколко основополагащи правила, които са в основата на стандартите в този бизнес и вие можете да вземете онези от тях, които ще ви помогнат в писането и борбата ви с мита за литературните агенти:

1. Агентът е ваш подчинен и получава 15 % от това, което вие печелите. Нищо повече. Тяхната работа не е да продават книгите ви и да ви помагат да ги пренаписвате. Писателят сте вие. Вярвайте в своя стил и талант. Ако агентите не правят това, което вие очаквате от тях, просто ги уволнете.

2. Движението на парите е в посока към писателя. Не наемайте някой, който ще ви казва какво да правите, само за да му плащате от собствения си джоб.

3. Редакторите се нуждаят от нови книги. Те трябва да спазват месечните си нормативи. Те трябва да погледнат вашия ръкопис, защото ако го отхвърлят, а се окаже, че вие сте следващия Дан Браун, те ще бъдат изхвърлени на улицата. Помнете, че те работят за корпорации, работата им е да откриват нови добри книги и да докарват пари на своя работодател, а не да отхвърлят ръкописите само защото на антетката на придружителното писмо не стои името на някой нает от вас чиновник.

4. В наши дни, бланката за отказ съдържа думите: “Приемаме единствено ръкописи, които са представени от литературен агент”. Това означава точно същото, което е означавало винаги в историята на книгоиздаването: нищо. Означава, че по една или друга причина, ръкописът не е съвпаднал с издателската политика на съответното издателство. Може вашият ръкопис да е скапан, но може и просто да не отговаря на политиката им. Най вероятно не сте се научили как да представяте книгата си и да напишете добро придружително писмо, в резултат на което никой изобщо не си е направил труда да погледне ръкописа ви и да види, че той е наистина добър.

5. Повечето агенти, които бихте могли да наемете като неиздаван автор не са агентите, които бихте искали след като книгата ви излезе на пазара. Дори само това унищожава повече писателски кариери отколкото всичко останало.

6. Книгите се продават сами. Агентите не могат да принудят един издател да купи правата върху книгата. Книгата трябва да е достатъчно добра и да съвпадне с издателската политика на съответното издателство, за да бъде купена от него. Нищо повече. Наемането на агент не ви осигурява никакви вълшебни предимства. Даже може  изобщо да не ви е от помощ, защото агентът вероятно има някаква представа кои издателства биха я купили по принцип и кои – не и никога няма да опита да я представи на издател, който може би точно в този момент търси книга като вашата, за да започне нещо ново.

7. Редакторите никога не знаят какво търсят, докато не го прочетат. Така че ако някой агент ви каже, че знае отлично какво търси един редактор, значи е пълен боклук.

8. Литературните агенти, които водят редовно свои блогове са рисковани, след като имат достатъчно време, в което да не работят за своите работодатели – техните писатели. Все едно да имате фирма, а ваш служител да блогва по цял ден за фирмата ви. Едва ли бихте го задържали на работа.

Подсказка: Топ-агентите трудно могат да бъдат открити, техните агенции имат статични уебсайтове и едва ли ще можете да наемете някого от тях, освен ако вече нямате предложение от добро издателство, та да ви помогнат със сключването на договора.

9. В наши дни е безкрайно лесно да разберете какъв жанр издава даден издател само като влезете в книжарница или проверите на сайта на издателството списъка с издадените от него книги. И това не включва множеството ресурси, които са в услуга на писателите днес.

10. Второразредните и новите агенти, които бихте могли да наемете без да имате предложение от издател, изпращат ръкописа ви по имейл точно така, както бихте го правили и вие. Ръкописите пристигат на едно и също място, в един и същи кюп с всички останали. Само че има нещо, което не знаете. Редакторите и издателите мразят некадърните агенти и автоматично отхвърлят всичко, което получават от тях. Не отричам, че някои агенти имат своите контакти и познанства, но те си имат и своите неприятели, което пък отрязва възможността ръкописът ви да попадне там, където бихте могли да го изпратите сам. С други думи, ако дадете на някой агент да продава вашия ръкопис, това може да е много по-лошо, отколкото да нямате изобщо агент.

11. Младите агенти не познават договорите и не знаят как да сключат договор, а именно затова ги наемате. В резултат на това има не един или два случая в които агентът е договорил доста неизгодни условия за своя работодател – писателя и това се случва непрекъснато.

Източник: http://www.deanwesleysmith.com/?p=4334