петък, 23 ноември 2012 г.

Издателският бизнес и правилата в него



“Така се прави”

Колко пъти младите писатели са чували тази глупава фраза? Някои по-опитен автор, агент или издател я казват така, сякаш въпросното правило е издълбано в каменен скрижал. Не. Истината е, че нищо в този бизнес не е написано на скрижали.

Нищо.

Всеки писател е различен. И най-добрият съвет може да е чудесен за един писател, но за друг да е напълно погрешен. Едни писатели се нуждаят от литературни агенти, които да погледнат ръкописите им, за други агентите са излишни. Едни писатели познават бизнеса, на други им трябва помощ, за да се справят. Как се учат писателите?

Посрещнете всяко изказване, от който и да е писател с включен детектор за глупости и ако по някаква причина въпросното изказване ви прозвучи погрешно го подминете. То може да е очевидно за този, който го казва, но съвсем неправилно за вас. И бъдете изключително, крайно предпазливи към твърденията на писател, които не са далеч, далеч пред вас.

Прекарайте всяко изказване на всеки издател през много фина преценка. Запитайте се защо те казват това, което казват, каква тяхна корпоративна нужда обслужва и дали в крайна сметка може да ви бъде от полза.

Не забравяйте, че издателите не са писатели

и те имат представа от това, което им е необходимо на самите тях, в тяхното издателство. Издателите имат най-доброто намерение да помагат на писателите и наистина го правят, но те често не могат да разберат как писателите печелят и повечето от тях са на мнение, че писателите не могат да се изхранват от труда си. Това тяхно мнение се дължи на факта, че те виждат единствено относително скромни аванси, които изплащат на авторите. Когато започнат да ви обясняват нещо подобно, кимайте учтиво и не ги слушайте.

И не забравяйте, че те си имат своите корпоративни списъци – такава им е работата.

Вземете всяко едно изказване от литературните агенти и го закопайте. Агентите не са писатели, те не могат да ви помогнат да пренапишете книгата си и познават по шест или седем издателя, които често дори не са сред водещите издателства. Ако някой агент ви казва направо, че трябва да направите нещо, а то ви се струва напълно погрешно, бягайте! Помнете, че издателите си имат своите приоритети, а те не винаги са вашите приоритети. Това са техните приоритети. Да не говорим, че в наши дни немалко от литературните агенти или работят в много тясно сътрудничество с някой издател, или са открили собствено издателство с произтичащия от това конфликт на интереси. Внимавайте! Разбира се, агентите си имат и добрите страни.

Затова посещавайте конференции, слушайте лекции на други писатели и издатели, четете написани по темата книги, проучвайте бизнеса и прилагайте наученото в работата си, но взимайте само това, което ви се струва правилно на вас самите. И продължавайте да пишете, да се усъвършенствате и да изпращате ръкописите си в издателствата.

Писателите трябва да имат предвид

че това, което е било вярно само преди няколко години, вече не е актуално. Ако някой разказва за това как е успял да пробие с първата си книга през 1992 г., то съветите му изобщо няма да са вярни за начинаещите писатели днес. Те трябва да са наясно с новостите в издателския бизнес, с промените, които настъпват и да не отхвърлят възможностите на новите технологии, които навлизат с шеметна скорост.

Този бизнес е много променлив, особено в наши дни. Всяко правило, което бива давано, скоро се оказва остаряло, така че единствените правила, които трябва да се спазват са правилата, които човек сам си определя. Когато нещо не разбираме, търсим начин да го разберем и ако тогава се появи някой, който каже: “Така се прави!” се хващаме за това правило като удавници за въже. Често пъти, ако някой друг ни каже: “Пусни това въже, че ще се оплетеш и ще се удавиш!”, се нервираме и не желаем да се откажем от онова правило, което ни дава сигурност.

Пуснете се от въжето и вярвайте на собствения си талант и умения

Желанието за сигурност поражда търсенето на правила и това е в основата на много митове, които са се развили като “трябва да пренаписваш всичко”, “трябва да си намериш агент”, “трябва сам да се рекламираш”, “не трябва да си позволяваш да пишеш бързо, защото ще се получи зле”. Правило подир правило, всички те идват отвън, а повечето не са нищо повече от лоши съвети, в които вярва и този, който ги дава. Номерът е да се пуснете от въжето, да започнете да плувате сами и да откриете това, което върши работа конкретно за вас. Ако вярвате, че трябва да пренаписвате всичко, напишете един или два разказа и ги изпратете някъде ей така, без да сте ги пренаписали, само за да видите какво ще се получи. Ако не успеете да си намерите агент, който да прочете творбата ви, просто я изпратете на някой издател. Ако мислите, че не сте в състояние да напишете повече от петстотин думи дневно, защото няма да ви се получи толкова добре, удвоете темпото си, само за да видите как ще върви.

Ето и някои от основните правила, чието сляпо следване може да се окаже пагубно за писателите:

1. Трябва да пренаписваш.

Това е глупаво, защото писането идва от творческата половина на ума ни, докато пренаписването се извършва чрез логичната му част. Творческата страна винаги е по-добра, но дори и това е различно за всеки писател, независимо от каква величина е. Някои никога не пренаписват това, което са написали, други просто поправят някоя дреболия, някои пък пренаписват текстовете си десетки пъти. Всеки подход е правилен. Добрите писатели просто са открили това, което им допада най-много, но ако начинаещ писател послуша някого, който казва че ТРЯБВА да се пренаписва всеки текст, това може да убие собствения му стил. Това правило е разрушително. Опитайет да работите по разблични наини и изберете този, който ви подхожда най-много.

2. Трябва да намериш литературен агент.

Това е толкова лош съвет за такава голяма част от писателите, че чак е плашещо. В наши дни има множество възможности да се справим без агенти. Може да наемете адвокати като бизнес-консултанти, можете да вършите всичко сам, можете да наемате агенти за всяка отделна книга и не забравяйте приказката, че агентът, който търсите като неиздаван автор няма да е агентът, който ще ви трябва когато станете издаван автор. Не е задължително да имате агент, за да се купуват книгите ви, но всеки писател има свой собствен подход. Просто не приемайте този мит като задължително правило, без което не може.

3. Издателите не харесват ... (попълнете сами), затова не трябва да пишете по този начин.

Пишете със страст така, както ви допада и изпратете ръкописа си на някой издател. Ако той не го хареса, ще ви откаже. Голяма работа, пълно е с други. Спрете да се притеснявате за това какво издателите или литературните агенти харесват и пишете така, както на вас ви харесва. Бъдете артист вместо да лижете подметките на някой агент или издател в търсене на вниманието му. Мислете сами, бъдете себе си, пишете това, което искате. Няма правила.

4. Пазарът е свит, така че трябва ... (отново попълнете сами).

Пазарът винаги е бил свит, но нещата непрекъснато търпят промени. Днес се издават повече книги от когато и да било друг път, има повече начини, повече пазари, повече възможности за писателите да печелят. Твърдението за “свития пазар” е още по-глупаво, когато идва от устата на някой млад литературен агент, който кара писателя да пренаписва книгата си десетки пъти без самият да знае изобщо за какво иде реч. Чуете ли ги от някого, бъдете нащрек. Това твърдение е било повтаряно и през седемдесетте години на миналия век, и през осемдесетте, и през деветдесетте. Истината е, че издателският бизнес винаги търси добри книги и нови писатели и винаги си е бил свит по един или друг начин.

Напълно нов свят

В наши дни издателският бизнес преминава през купища промени, повечето то които са свързани с начините на дистрибуция. Писателите бяха толкова притиснати от системата, че те търсят все нови и нови начини да поемат нещата в свой контрол чрез независимо публикуване. Електронните книги, електронните четци и разнообразните начини на издаване в електронен формат позволяват на писателите да станат и издатели, докаот електронното книгоразпространение позволява на читателите да имат повече от книгите на любимите си автори, на непознати автори или просто на книги, които отдавна са изчерпани на хартия.

Тази нова област от книгоиздаването започва да се пълни бързо с правила и бъдещи митове. От край време на самиздата се е гледало с лошо око от корифеите, които и да са те. Само че нещата отдавна се промениха и, с изключение на няколко безнадеждно остаряли ветерана, новите писатели са в крак с новите технологии и ги използват успешно.

Преди обаче да поемете по този път, трябва да имате предвид:

- За да станете професионален разказвач, трябва да извървите дълъг път. Може да ви се струва, че първият ви роман е страхотен само защото сте го пренаписали десетина пъти и приятелите ви са го харесали, но, както и в старите времена, крайната дума има читателят. Издайте го както намерите за добре – дали по традиционния начин, или като независим писател – но напишете втори, продължете с трети, четете, учете се , усъвършенствайте се.

- Ню Йоркските издатели могат да “напъхат” книгата ви в ръцете на хиляди и хиляди хора, като същевременно подпомогнат продажбите на другите ви книги включително онези, които се продават онлайн. Можете също така да публикувате книгата си първо онлайн, след което да търсите традиционните издатели, като междувременно изкарате някакви пари. Но дори и да сте независим писател, не отписвайте и традиционните издатели.

Както и за всичко останало в бранша и тук няма правила. Постъпете така, както чувствате, че ще е най-добре за вас и не обръщайте внимание на когото и да било, който се опитва да ви поставя правила.

Накратко

Издаването на книги е бизнес. Голям бизнес, ръководен от големи корпорации в традиционното книгоиздаване или ваш малък бизнес, когато издавате като независим писател. Така или иначе, бизнесът си е бизнес. Научете основите му, неговите принципи, корпоративните политики и начини на мислене. Повечето от нещата, които се случват, си имат своята логика. Не приемайте нищо лично. Това е просто бизнес.

Всеки писател пише различно, вие – също. Вашият начин ще бъде правилен само за вас. Затова, вместо да слушате другите или да търсите тайната на успеха, просто седнете пред компютъра си и експериментирайте с всяка форма и метод, докато намерите своя начин да създавате книги, които читателите харесват и купуват.

Най-важното е да не спирате да се учите. Този бизнес се променя непрекъснато и единственият начин да сте в час с промените в него е да следите новостите и да подбирате съветите, които ви вършат работа Запознавайте се с всичко, което става в тази сфера. Доверете се на собствения си усет, доверете се на собствените си методи и умения. Изпращайте ръкописите си на издатели, докато намерите онези, които ще ги купят. Или пък издавайте като независим писател. Или пък направете и двете. Единственият правилен път е вашият път.

Източник: http://www.deanwesleysmith.com/?p=4334

4 коментара: